Tempo di lettura: 11 minuti

Прочетете историята на Свети Антоний от Падуа

Индекс на съдържанието

свещеник и "Доктор Евангеликус” (1195-1231)

Antonio di Padova (in portoghese António de Lisboa), al secolo Fernando Martim de Bulhões e Taveira Azevedo, nasce a Lisbona il 15 agosto 1195 da nobile famiglia portoghese discendente dal crociato Goffredo di Buglione.

На петнадесет години той е послушник в манастира Сан Винченцо в Лисабон, след което се премества в манастира Санта Кроче в Коимбра, най-големият културен център в Португалия, принадлежащ към Ордена на редовните каноници на Свети Августин, където изучава наука и теология при отлични учители, подготвяйки се за свещеническото ръкоположение, което ще получи през 1219 г. на двадесет и четири годишна възраст.

Quando sembra dover percorrere la carriera del teologo e del filosofo, decide di lasciare l’ordine agostiniano. Fernando, infatti, non sopporta i maneggi politici tra i canonici agostiniani e re Alfonso II, in cuor suo anela ad una vita religiosamente più severa.

Желанието му се сбъдва, когато през 1220 г. телата на петима францискански монаси пристигат в Коимбра, обезглавени в Мароко, където са отишли да проповядват по заповед наФранциск от Асизи. Quando i frati del convento di monte Olivares arrivano per accogliere le spoglie dei martiri, Fernando confida loro l’aspirazione a vivere nello spirito del Vangelo.

Получавайки разрешение от францисканския провинциал на Испания и от августинския приор, Фернандо влиза в скита на Малолетните и незабавно прави религиозната си професия, променяйки името си на Антонио в чест на египетския абат отшелник.

Anelando al martirio, subito chiede ed ottiene di partire missionario in Marocco. È verso la fine del 1220 che s’imbarca su un veliero diretto in Africa, ma durante il viaggio è colpito da febbre malarica e costretto a letto. La malattia si protrae e in primavera i compagni lo convincono a rientrare in patria per curarsi. Secondo altre versioni, Antonio non si fermò mai in Marocco: ammalatosi appena partito da Lisbona, la nave fu spinta da una tempesta direttamente a Messina, in Sicilia.

Обгрижван от францисканците от града, той се излекува за два месеца. На Петдесетница той беше поканен на генералния капитул на Асизи; той пристига с други францисканци в S. Maria degli Angeli, където има възможност да слуша Франциск, но не и да го познава лично.

Il ministro provinciale dell’ordine per l’Italia settentrionale gli propone di trasferirsi a Montepaolo, presso Forlì, dove manca un sacerdote che dica la messa per i sei frati residenti nell’eremo composto da una chiesolina, qualche cella e un orto; Antonio accetta.

В продължение на около година и половина той живее в съзерцание и покаяние, изпълнявайки, поради лично желание, най-скромните задачи, докато един ден не отива в града с братята си, за да помага в църквата S. Mercuriale, при ръкополагането на нови свещеници от ордена и там той проповядва в присъствието на огромна публика, съставена също от видни личности.

Оттогава на Антонио е възложена ролята на проповедник и учител от самия Франческо, който му пише писмо, препоръчвайки обаче да не губи духа на святата молитва и преданост.

Той започва да проповядва в Романя, продължава в Северна Италия, използва словото си за борба с ереста (наричан е още "чукът на еретиците”) Катар в Италия и албигойци във Франция, където пристига през 1225 г. Между 1223 г. и последната дата всъщност той полага основите на францисканското богословско училище, като преподава в болонския манастир S. Maria della Pugliola.

Quando è in Francia, tra il 1225 e il 1227, assume un incarico di governo come custode di Limoges. Mentre si trova in visita ad Arles, si racconta gli sia apparso Francesco che aveva appena ricevuto le stigmate.

Като пазител той участва в Генералния капитул на Асизи през 1227 г., където новият министър на Ордена - междувременно Франческо почина - беше Джовани Паренти, провинциалът на Испания, който го приветства години по-рано сред Малките и който го номинира за провинциал на северна Италия.

Антонио отваря нови къщи, посещава манастирите, за да се запознае лично с всички монаси, контролира кларисите и Третия орден, отива във Флоренция, докато оправи резиденцията си в Падуа и след два месеца написваНеделни проповеди.

В Падуа той получава реформата на републиканския законов кодекс, благодарение на който неплатежоспособен длъжник, но без вина, след като е продал всичките си активи, не може също да бъде затворен. Не само това, той се изправя срещу Езелино да Романо, който е наречен Свирепият и който за един ден избива единадесет хиляди падуанци, които са били враждебно настроени към него, за да освободи затворените водачи на гвелфите.

Междувременно той също пише iПроповеди за празниците на светците, в който той се задълбочава в най-скъпите за него теми: предписанията на вярата, морала и добродетелта, любовта към Бог и съжалението към бедните, молитвата и смирението, умъртвяването и се бори срещу гордостта и похотта, алчността и лихварството, за които той е лют враг.

Той е мариолог, убеден привърженик на Успение Богородично, по молба на папа Григорий IX (Ugolino dei Conti di Segni, 1227-1241) през 1228 г. той държи проповедите на седмицата на Великия пост и от същия този Pp той е обжалва "Кивотът на завета”. Говори се, че проповедите са били изнесени пред космополитна тълпа и че всеки го е чул да говори на собствения си език.

Три години Антонио пътува неуморно, той е уморен, страда от астма и е подут от воднянка, той се връща в Падуа и неговите проповеди за Великия пост от 1231 г. са запомнящи се.

Per riposarsi si ritira a Camposampiero, vicino Padova, dove il conte Tiso, che aveva regalato un eremo ai frati, gli fa allestire una stanzetta tra i rami di un albero di noce.

Оттук Антонио проповядва, но също така слиза да изповяда и вечерта се връща в килията си на дърво. Една нощ граф Тисо, отишъл да провери Антонио, е привлечен от голяма светлина, излизаща от неговото убежище, и става свидетел на посещението, което Бебето Исус прави на Светеца.

По обяд в петък, 13 юни, Антонио се чувства слаб и моли събратята си да го заведат Падуа, dove vuole morire. Caricato su un carro trainato da buoi, alla periferia della città le sue condizioni si aggravano al punto che si decide di ricoverarlo nel vicino convento dell’Arcella, dove muore in serata; si racconta che mentre stava per spirare ebbe la visione del Signore.

В дните след смъртта му те вилнеят”междуособици” tra il convento dove era morto che voleva conservarne le spoglie e quello di S. Maria Mater Domini, il suo convento, dove avrebbe voluto morire. Durante la disputa si verificano persino disordini popolari, infine, il padre provinciale decise che la salma sarebbe stata portata a Mater Domini.

Non appena il corpo giunse a destinazione iniziarono i miracoli, alcuni documentati da testimoni.

Дори приживе, в действителност, Антонио е правил чудеса като екзорсизъм, пророчества, изцеления, включително повторно прикрепване на отрязан крак или каране сърцето на скъперник да бъде намерено в ковчег, обезвреждане на отровни храни, проповядване на риби, принуждаване на муле да коленичи пред гостоприемника. Неговите чудеса – приживе и след смъртта – са вдъхновили много художници, включително Тициан и Донатело.

Антоний, поради множеството чудеса, които му се приписват, е канонизиран годината след смъртта му от ппГригорий IX.

Голямата базилика, посветена на него, стои близо до манастира S. Maria Mater Domini. Тридесет и две години след смъртта му, по време на пренасянето на тленните му останки, Бонавентура да Баньореджо (канонизиран през 1482 г.) открива непокварен език на Антонио, който сега се съхранява в параклиса на съкровищницата в базиликата на града в Падуана, на който той е патрон.

Преподобният Пий XII (Еудженио Пачели, 1939-1958), който през 1946 г. включва Свети Антоний сред докторите на Католическата църква, му дава титлата "Доктор Евангеликус”, като в своите съчинения и в достигналите до нас проповеди той подкрепяше твърденията си с цитати от Евангелието.

Значение на името Антонио: „роден преди“ или „който се изправя срещу противниците си“ (гръцки).

За повече информация: Житие и проповеди на Свети Антоний

Катехезис на папа Бенедикт XVI: Свети Антоний Падуански
[хърватски,Френски,Английски,Италиански,португалски,испански,Немски]

(източник gospeloftheday.org)

Името му е Фернандо. Portoghese, di Lisbona, nasce in una nobile famiglia nel 1195, si suppone il 15 agosto.

Ha 15 anni quando entra nell’Ordine dei canonici regolari di Sant’Agostino. Si prepara al sacerdozio a Coimbra, nel monastero della Santa Croce e, ordinato all’età di 24 anni, viene indirizzato alla carriera di teologo e filosofo.

Ma medita una vita religiosa più severa. La svolta, nel 1220 quando nella chiesa della Santa Croce giungono le spoglie di cinque missionari francescani torturati e uccisi in Marocco.

От августинското правило до францисканското правило

Fernando decide di lasciare i canonici agostiniani e di seguire le orme di Francesco d’Assisi e sceglie di farsi chiamare Antonio, per imitare il santo anacoreta egiziano. Matura una forte spinta alla missione e con questo ideale parte alla volta del Marocco.

Ma contrae una malattia e, costretto al riposo forzato, non può predicare. Non gli resta che rientrare in Italia. La nave sulla quale è imbarcato naufraga e giunge in Sicilia. Antonio viene curato e nel 1221 raggiunge Assisi, dove Francesco ha convocato tutti i suoi frati.

Ето добра възможност да се запознаете с него лично. Това е проста среща; Антонио затвърждава избора си да следва Христос във францисканското братство и малцинство и е изпратен в Романя, в скита Монтепаоло. Тук той се посвети преди всичко на молитва, медитация, покаяние и черна работа.

Антоний проповедник

Nel settembre 1222 Antonio è invitato a predicare a Forlì: è la rivelazione del suo talento. Dalle sue parole emergono la profonda cultura biblica e la semplicità d’espressione.

РазказваАсидуа, la prima biografia di Sant’Antonio: “La sua lingua, mossa dallo Spirito Santo, prese a ragionare di molti argomenti con ponderatezza, in maniera chiara e concisa”.

Da allora Antonio comincia a percorrere il Nord Italia e il Sud della Francia, predicando il Vangelo a genti e Paesi spesso confusi dalle eresie del tempo, senza risparmiare parole di correzione per la decadenza morale di alcuni esponenti della Chiesa.

На следващата година в Болоня той беше магистър по теология за монасите във формация; Самият Франциск му възлага задачата и в писмо го упълномощава да преподава, като му препоръчва да не пренебрегва молитвата.

Изборът на Падуа

Per i talenti che dimostra di saper mettere a servizio del Regno di Dio, Antonio, all’età di 32 anni, viene nominato superiore delle fraternità francescane del Nord Italia. In tale veste non si risparmia nelle visite ai numerosi conventi sotto la sua giurisdizione, ne apre di nuovi.

Intanto continua a predicare e ad attirare grandi folle, a trascorrere diverse ore nel confessionale e a riservarsi momenti per ritirarsi in solitudine. Sceglie di risiedere a Padova, nella piccola comunità francescana della chiesa di Santa Maria Mater Domini e, pur sostandovi per brevi periodi, instaura con la città un fortissimo legame, prodigandosi anche per i poveri e contro le ingiustizie.

И именно в Падуа iПроповеди, un trattato per formare i confratelli alla predicazione del Vangelo e all’insegnamento dei sacramenti, soprattutto la penitenza e l’eucaristia. La predicazione nella Quaresima del 1231 è considerata il suo testamento spirituale, cui è da includere la sua amorevole dedizione, per ore e ore, alle confessioni.

Celebrata la Pasqua, Antonio, già provato da problemi di salute e logorato dalle fatiche, acconsente a ritirarsi per un periodo di convalescenza; poi, con altri confratelli, accoglie l’invito a un periodo di riposo e meditazione in un piccolo romitorio a Camposampiero, a pochi chilometri da Padova. Chiede che gli venga adattato un semplice rifugio sopra un grande albero di noce, per trascorrere le giornate in contemplazione e dialogando con la gente semplice del borgo di campagna, rientrando nell’eremo solo la notte.

È qui che avviene la visione di Gesù Bambino. Il 13 giugno Antonio è colto da un malore; capisce che la sua ora è vicina e domanda di poter morire a Padova. Viene trasportato su un carro trainato da buoi, ma giunto all’Arcella, borgo alle porte della città, spira mormorando: “Vedo il mio Signore”.

Длъжник на свети Августин в мислите си, Антонио съчетава ума и сърцето, стремежа към спекулации и упражняването на добродетелта, учението и молитвата по оригинален начин. Доктор на Църквата, в Падуа го наричат просто „Светецът“.