Успение на Пресвета Богородица

Tempo di lettura: 10 minuti

Успение на Пресвета Богородица: историята

Тържествеността на Успение Богородично Пресвета Дева Мария è fissata il 15 agosto già nel V secolo, con il senso di “Nascita al cielo” o, nella tradizione bizantina, “Dormizione”. A Roma la festa viene celebrata dalla metà del VII secolo, ma si dovrà aspettare il 1° novembre 1950, con Pio XII, per la proclamazione del dogma dedicato a Maria assunta in cielo in corpo e anima. Nel Credo apostolico, professiamo la nostra fede nella “Risurrezione della carne” e nella “vita eterna”, fine e senso ultimo del cammino della vita.

Questa promessa di fede, è già compiuta in Maria, quale “segno di consolazione e di sicura speranza” (Prefazio). Un privilegio, quello di Maria, strettamente legato al fatto di essere Madre di Gesù: dato che la morte e la corruzione del corpo umano sono conseguenza del peccato, non era opportuno che la Vergine Maria – esente dal peccato – fosse intaccata a questa legge umana. Da qui, il mistero della “Dormizione” o “Assunzione in cielo”. Il fatto che Maria sia già assunta in cielo, è per noi motivo di letizia, di gioia, di speranza: “Già e non ancora”. Una creatura di Dio – Maria – è già in cielo: con e come lei, anche noi, creature di Dio, un giorno lo saremo.

Il destino di Maria, unita al corpo trasfigurato e glorioso di Gesù, sarà dunque il destino di tutti coloro che sono uniti al Signore Gesù nella fede e nell’amore. Interessante notare che la liturgia – attraverso i testi biblici tratti dal libro dell’Apocalisse e di Luca, con il canto del Magnificat – miri a farci non tanto riflettere quanto pregare: il vangelo infatti suggerisce di leggere il mistero di Maria alla luce della sua preghiera, il Magnificat: l’amore gratuito che si estende di generazione in generazione, e la predilezione per gli ultimi e i poveri trova in Maria il frutto migliore, si potrebbe dire il suo capolavoro, specchio nel quale l’intero popolo di Dio può riflettere i propri lineamenti.

Тържеството на Успението на Пресвета Богородица, телесно и душевно, е красноречивият знак за това как не само „душата“, но и „телесността“ се потвърждава като „нещо много красиво“ (Бит. 1.31), така че , както в Дева Мария, "нашата плът" ще бъде взета на небето. Това не ни изключва да се посветим на историята, напротив: именно погледът, обърнат към Целта, към Небето, нашата Родина, ни тласка да се посветим на настоящия живот по пътя на Магнификата: щастливи за Божията милост , внимателни към всички наши братя и сестри, които се срещат по пътя, като се започне от най-слабите и най-крехките.

Провъзгласяването на Догмата

„Затова, след като отново отправи молби към Бога и призова светлината на Духа на Истината, за слава на всемогъщия Бог, който изля специалното си благоволение към Дева Мария в чест на нейния Син, безсмъртен Цар на вековете, и победител на греха и смъртта, за по-голяма слава на неговата величествена Майка и за радост и ликуване на цялата църква, чрез властта на нашия Господ Исус Христос, на светите апостоли Петър и Павел и Нашите, ние произнасяме, заявяваме и дефинира като догма на Бог разкри, че: непорочната Божия Майка, винаги дева Мария, след като завърши курса на своя земен живот, беше приета за небесна слава в тялото и душата" (Пий XII; Munificentissimus Deus, 1 ноември 1950 г.)

Дайте похвала

Oggi la Vergine Maria, col suo Magnificat, c’insegna a rendere lode e gloria a Dio. Un invito attraverso il quale la Vergine Maria, oggi contemplata nella gloria, c’invita a fare uscendo fuori dal nostro solito ingigantire i problemi e le difficoltà. Maria è capace, e oggi lo insegna anche a noi, a guardare alla vita da un’altra angolatura: il nostro cuore è più grande dei nostri peccati, e anche se il nostro cuore ci condanna, Dio è più grande del nostro cuore! (cfr 1Gv 3,20).

Следователно не става дума за илюзия, сякаш няма проблеми в живота, а за това да оценим красотата и доброто, което има в живота, и да знаем как да благодарим на Бога за това! По този начин дори проблемите се релативизират.

Господ изненадва

Втори аспект, който заслужава да бъде подчертан на този ден, е фактът, че Мария е била девствена, а Елизабет е била стерилна. Бог е Този, който отива „отвъд“, който ви изненадва с провиденциалното си действие на спасение.

Целта

Maria è ormai nella gloria di Dio, è giunta alla Meta lì dove un giorno tutti ci ritroveremo. Ecco perché Maria è oggi segno di consolazione di speranza, perché se lei, creatura come noi, è giunta, potremmo giungervi anche noi. Teniamo fisso lo sguardo e il cuore a Colei che non ha mai abbandonato il suo Figlio Gesù e con Lui oggi gode la gioia e la gloria del Cielo.

И нека се поверим на Нея, за да ни помогне да вървим по пътя на живота, знаейки как да разпознаваме великите неща, които Бог прави в нас и около нас, да знаем как да възвеличим нашето съществуване с песента.

Молитва към Мария Асунта

О, Непорочна Мария, Възнесение в небето,
вие, които живеете най-блажено във видението на Бог:
на Бог Отец, който те направи високо създание, на Бог Син, който те пожела
да се роди мъж и да те има за майка, от Бога, Светия Дух, който е в теб
завършил човешкото схващане за Спасителя.

О, пречиста Мария
О, много сладка и красива Мери
o Мери, силна и внимателна жена
О, бедна и болезнена Мери
или Мария дева и майка
много човешка жена като Ева повече от Ева.
Близо до Бог във вашата благодат във вашите привилегии
във вашите мистерии
във вашата мисия във вашата слава.

О, Мария, взета в славата на Христос
в пълното и преобразено съвършенство на нашата човешка природа.
О, Мария, врата на рая
огледало на божествена светлина
светилище на Завета между Бог и хората,
нека душите ни летят след теб
нека се издигнат зад твоя лъчист път
пренасяни от надежда, която светът няма, тази за вечно блаженство.
Утеши ни от небето или милостивата Майка и в твоите пътища
на чистота и надежда ни води един ден към благословената среща с теб
и с твоя божествен Син
нашият Спасител Исус. Амин!
(Свети Павел VI)

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione

Възнесението на Мария в небето е католическа догма, която гласи, че Мария, майката на Исус, по време на смъртта му („Успение Богородично“) незабавно се премести, както с душа, така и с тяло, в рая, където беше „нает”, тоест получено, прието.

"Беше удобно– пише св. Йоан Дамаскин –че онази, която е запазила девствеността си непокътната по време на раждането, трябва да запази тялото си непокътнато от разлагане след смъртта. Беше подходящо тази, която носеше създаденото от Създателя дете в утробата си, да живее в божествената обител. Беше подходящо Божията невяста да влезе в небесния дом. Беше подходящо тази, която бе видяла сина си на кръста, приемащ в тялото си болката, която й беше спестена при раждането, да го съзерцава седнал отдясно на Отец. Подобаваше Божията Майка да притежава това, което й се полагаше заради нейния син и да бъде почитана от всички създания като Майка и робиня на Бога».

Мария се появява за последен път в писанията на Новия завет в първата глава от стиха на Деянията. 14"Всички те бяха усърдни и обединени в молитва, заедно с някои жени и с Мария, майката на Исус и с неговите братя.” Тя е сред апостолите, моли се в църковната църква, очаквайки слизането на Светия Дух.

Лаконичността на вдъхновените текстове е съчетана с изобилието от информация за Мадоната в апокрифните писания, особено Протоевангелието на Яков и Повествованието на св. Йоан Богослов за Успението на Света Богородица. е най-старият, който се отнася до края на земния живот на Мария.

На Изток, около 5 век, сред християните и източните монофизитски църкви (на арменските и коптските народи), марианският култ започва под името "Dormitio virginis”, засилен в разпространението му от император Маврикий (582-602), който наредил празнуването му в цялата империя; на запад пристига в Испания и Галия през 6 век, а в Рим през 650 г. се празнува на 15 август с името Dormitio или Успение Богородично.

A “конституция” на св. Сергий I (687-701) говори за празника на успението, за който се провеждало тържествено шествие.

Този обичай се разпространява със св. Лъв IV (847-855), който го празнува в навечерието и октавата.

Догматичната дефиниция, произнесена от преподобния Пий XII (Еудженио Пачели, 1939-1958) на 1 ноември 1950 г., заявяваща, че Мария не трябва да чака като други създания края на времето, за да се възползва и от телесното изкупление, искаше да се подчертае уникалният характер на неговото лично освещение, тъй като грехът никога не е помрачавал, нито за един миг, яснотата на душата му. Окончателното духовно и телесно обединение на човека със славния Христос е последната и вечна фаза на изкуплението. Така блажените, които вече се радват на блаженото видение, в известен смисъл очакват завършването на изкуплението, което вече се е случило в Мария с единствената благодат на опазване от греха.

В светлината на тази доктрина, която има своята основа в Свещеното писание, в т.нар.Протоевангелие”, съдържащ първото съобщение за месианско спасение, дадено от Бог на нашите предци след вината, Мария е представена като новата Ева, тясно свързана с новия Адам, Исус.

Исус и Мария всъщност са свързани в болка и любов, за да поправят вината на нашите предци. Следователно Мария е не само майка на Изкупителя, но и негов сътрудник, тясно обединена с него в борбата и в решителната победа. Този интимен съюз изисква Мария също да триумфира, подобно на Исус, не само над греха, но и над смъртта, двата врага на човешката раса. И точно както изкуплението на Христос завършва с възкресението на тялото, победата на Мария над греха, с непорочното зачатие, също трябваше да бъде пълна с победата над смъртта чрез прославянето на тялото, с допускането, тъй като пълнотата на християнското спасение е участието на тялото в селестиалната слава.

От проповедта на папа Бенедикт XVI (Кастел Гандолфо, 15 август 2008 г.)

Скъпи братя и сестри,

torna ogni anno, nel cuore dell’estate, la Solennità dell’Assunzione della Beata Vergine Maria, la più antica festa mariana. […]

Нека помолим Мария да ни даде днес дара на нейната вяра, онази вяра, която ни кара вече да живеем в това измерение между крайно и безкрайно, онази вяра, която също трансформира усещането за време и преминаването на нашето съществуване, онази вяра, в която ние интимно да почувстваме, че животът ни не е всмукан от миналото, а привлечен към бъдещето, към Бог, където Христос ни предшества и зад Него, Мария.

Гледайки Успение Богородично на небето, разбираме по-добре, че нашето ежедневие, макар и белязано от изпитания и трудности, тече като река към божествения океан, към пълнотата на радостта и мира. Разбираме, че нашето умиране не е краят, а влизането в живота, който не познава смъртта. Нашето залязване на хоризонта на този свят е изгряване в зората на новия свят, на вечния ден.

“Мария, докато ни придружаваш в труда на ежедневния ни живот и умиране, поддържай ни постоянно ориентирани към истинската родина на блаженството. Помогнете ни да направим като вас”.

Скъпи братя и сестри, скъпи приятели, които участвате в това тържество тази сутрин, нека заедно отправим тази молитва към Мария. Изправени пред тъжната гледка на толкова много фалшива радост и в същото време толкова много мъчителна болка, която се разпространява по света, ние трябва да се научим от Нея да станем знаци на надежда и утеха, ние трябва да възвестяваме възкресението на Христос с живота си.

“Помогни ни, Майко, светеща врата на рая, Майко на милосърдието, източник, през който тече нашият живот и радост, Исус Христос. амин”.

източник © gospeloftheday.org

Помогнете ни помогнете!

С Вашето малко дарение даряваме усмивка на млади пациенти с рак

---