Мадона от Арката

Време за четене: 5 минути

Прочетете историята на Мадоната дел'Арко

Сред многото светилища, осеяли територията на Италия, посветени на Мадоната и сред многото титли, които са й приписвани през вековете, има едно, което я почита под титлата Мадона от Арката.

Светилището със същото име и популярният култ tributatole е част от трите основни полюса на марианската преданост в Кампания: Дева Мария на Розариума от Помпей, Мадона от Монтеверджине и Мадона дел'Арко.

Начало на богослужението

Началото на култа е свързано с епизод, случил се в средата на петнадесети век; беше Великденски понеделник, денят на т.нар.Велики понеделник”, това е известното пътуване извън града едно време и близо до Пприличат на д'Арко, alcuni giovani stavano giocando in un campetto a “palla a maglio”, oggi diremmo a bocce.

Ai margini del campetto sorgeva un’edicola (la pia usanza di erigere edicole sacre lungo le vie, sui muri delle case, sull’ingresso dei poderi, è antichissima) sulla quale era dipinta una immagine della Madonna con il Bambino Gesù, ma più propriamente era dipinta sotto un arco di acquedotto; da questi archi vengono i nomi di Madonna dell’Arco e Pomigliano d’Arco.

Nello svolgersi del gioco, la palla finiva contro un vecchio tiglio, i cui rami ricoprivano in parte il muro affrescato, il giocatore che aveva sbagliato il colpo, in pratica perse la gara; al colmo dell’ira il giovane riprese la palla e bestemmiando la scagliava violentemente contro l’immagine sacra, colpendola sulla guancia che prese a sanguinare.

чудо

La notizia del miracolo si diffuse nella zona, arrivando fino al conte di Sarno, un nobile del luogo, con il compito di “giustiziere”; dietro il furore del popolo, il conte imbastì un processo contro il giovane bestemmiatore, condannandolo all’impiccagione. La sentenza fu subito eseguita e il giovane venne impiccato al tiglio, vicino all’edicola, che però due ore dopo, ancora con il corpo penzolante, rinsecchì sotto lo sguardo della folla sbigottita.

Този чуден епизод събуди култа към Мадоната дел'Арко, който веднага се разпространи в цяла Южна Италия; тълпи от вярващи се стекоха към мястото на чудото, така че беше необходимо да се построи с даровете на вярващите параклис, който да пази свещения образ от лошо време.

Един век след 2 април 1589 г. се случи втори удивителен епизод, този път също беше понеделник след Великден, сега посветен на празника наМадона от Арката : una donna, Aurelia Del Prete, si stava recando alla cappella per ringraziare la Madonna, sciogliendo così un voto fatto dal marito, guarito da una grave malattia agli occhi.

Mentre avanzava lentamente nella folla dei fedeli, le scappò di mano un porcellino che aveva acquistato alla fiera, nel cercare di prenderlo, sfuggente fra le gambe della gente, ebbe una reazione inconsulta: giunta davanti alla chiesetta, gettò a terra l’ex voto del marito, lo calpestò maledicendo la sacra immagine, chi l’aveva dipinta e chi la venerava.

La folla inorridì, il marito cercò invano di fermarla, minacciandole la caduta dei piedi con i quali aveva profanato il voto alla Madonna; le sue parole furono profetiche: la moglie cominciò ad avere dolori atroci ai piedi che si gonfiavano e annerivano a vista d’occhio.

В нощта между 20 и 21 април 1590 г., вечерта на Разпети петък,без повече болка и без капка кръв” si staccò di netto un piede e durante il giorno anche l’altro.

I piedi furono esposti in una gabbietta di ferro e ancora oggi sono visibili nel Santuario, perché la grande risonanza dell’avvenimento fece affluire una grande folla di pellegrini, devoti, curiosi, che volevano vederli per cui  si rese necessario costruire, grazie alle generose offerte, una grande chiesa, di cui fu nominato rettore S. Giovanni Leonardi da parte del Pp Clemente VIII (Ippolito Aldobrandini, 1592-1605).

На 1 май 1593 г. е положен първият камък на сегашното светилище и отците доминиканци поемат управлението на следващата година и все още са. Различни чудеса се повтарят около свещеното чучело, което отново започва да кърви през 1638 г. в продължение на няколко дни; през 1675 г. е видян заобиколен от звезди, феномен, наблюдаван и от Pp Benedetto XIII (Пиетро Франческо Орсини, 1724-1730).

Светилището

Светилището събира в стаите си и по стените хиляди сребърни оброчни дарове, но преди всичко хиляди рисувани оброчни плочки, представящи чудесата, получени от дарителите, които представляват отвъд свидетелството за преданост, много интересен преглед на историята и обичаите от изминалите векове.

Култът към Мадона dell'Arco се подкрепя от древна популярна преданост, разпространявана от мирски асоциации, разпръснати из цялата област Кампания, но преди всичко в Неапол, нейните членове се наричат"летящ"или„фуженти“тоест тези, които бягат, бягат; компаниите на тези поклонници се наричат ​​"паранзе” и имат организация с офиси, президенти, касиери, знаменосци и членове.

Hanno bandiere, labari, vestono di bianco, uomini, donne e bambini, con una fascia rossa e blu a tracolla che li caratterizza. Organizzano pellegrinaggi, di solito il lunedì dell’Angelo, che, partendo dai vari luoghi dove hanno sede, portano dei simulacri a spalla abbastanza grandi da impiegare trenta, quaranta uomini e sempre tutti a piedi e a volte di corsa.

Percorrono, così, molti km per convergere al Santuario, molti sono a piedi nudi; lungo la strada si raccolgono offerte per il Santuario, cosa che fanno già da un paio di mesi prima, girando a gruppi con bandiere, banda musicale e vestiti devozionali per i rioni, quartieri e strade di città e paesi.

Se il Santuario, con l’annesso grandioso convento dei Domenicani, è il centro del culto, in molte strade ed angoli di Napoli e dei paesi campani, sono sorte cappelline, edicole, chiese dedicate alla Madonna dell’Arco, che ognuno si fa carico di custodire, accudire e abbellire, così da continuare la devozione tutto l’anno e vicino alla propria casa.

За повече информация: Порталът на Мадоната дел'Арко

Посетете уебсайта на Светилището на Мадоната дел'Арко

Основен източник: santiebeati.it („RIV./gpm“). Източник: gospeloftheday.org