Tempo di lettura: 7 minuti

Свети Невинни, мъченици

Индекс на съдържанието

Резюме

Racconta l’evangelista Matteo che, nato Gesù a Betlemme, alcuni Magi si presentarono dal re Erode per chiedergli dove fosse il bambino – il re dei Giudei – per poterlo adorare.

Erode, temendo di perdere il trono, ne volle sapere di più con l’intenzione di farlo assassinare. Consultò gli scribi e poi chiese ai Magi di cercarlo e di tornare a riferirgli in quale luogo si trovasse.

Ma i Magi, racconta il Vangelo, “avvertiti in sogno di non tornare da Erode, per un’altra strada fecero ritorno al loro Paese”.

И когато Ирод разбра, че влъхвите са му се подиграли, той се разгневи и - четем отново - "изпрати да убият всички деца, които бяха във Витлеем и в цялата му територия и които бяха на две години и по-малко".

Малкият авангард

La Chiesa venera questi Innocenti come martiri dai primi secoli, e poiché strappati alla vita poco dopo la venuta al mondo di Cristo, ne fa memoria a ridosso del Natale.

Per volere di Pio V la celebrazione è stata elevata a festa. Prudenzio, poeta vissuto nel IV secolo, nell’inno dell’Epifania del Liber cathemerinòn li definisce “flores martyrum”, fiori dei martiri, “divelti dal persecutore di Gesù Cristo, come tanti teneri germogli”. “I bambini, senza saperlo, muoiono per Cristo, mentre i genitori piangono i martiri che muoiono. Cristo rende suoi testimoni quelli che non parlano ancora”, spiega in un sermone il vescovo San Quodvultdeus.

И продължава: „О, прекрасен дар на благодатта! Какви заслуги имаха тези деца, за да победят така? Те още не говорят, а вече изповядват Христос! Те все още не са способни да се изправят срещу битката, защото все още не движат крайниците си, но въпреки това вече триумфално носят палмата на победата."

Накратко, Светите Невинни са малкият авангард на армията от мъченици, които са свидетелствали и продължават да свидетелстват с кръвта си за принадлежността си към Христос, чисти създания, които са написали първата страница от дългия списък на християнските мъченици.

Невинните жертви вчера и днес

Per la tradizione cristiana occidentale l’episodio evangelico dei Santi Innocenti Martiri è un tipico esempio di quanto la sete di potere possa spingere ad atroci delitti. I bambini di Betlemme sono infatti vittime dell’odio spietato di Erode verso chi avrebbe potuto ostacolare i suoi piani di potenza e di dominio.

Su questo tema, e sulla storia dei bambini di Betlemme, nel corso dei secoli sono state realizzate svariate opere d’arte. Nel 2016, proprio nel giorno dei Santi Martiri Innocenti, Papa Francesco ha indirizzato ai vescovi una lettera esortandoli ad “ascoltare il lamento e il pianto di tante madri, di tante famiglie, per la morte dei loro figli, dei loro figli innocenti” che è lo stesso “gemito di dolore delle madri che piangono la morte dei loro figli innocenti di fronte alla tirannia e alla sfrenata brama di potere di Erode”.

„Стон – написа папата – който дори и днес можем да продължим да слушаме, който докосва душата ни и който не можем и не искаме да пренебрегнем или заглушим“.

Da queste parole, Francesco fa nascere un invito ai vescovi di tutto il mondo perché proteggano l’innocenza dei piccoli “dai nuovi Erode dei nostri giorni”, che la fagocitano e spezzano “sotto il peso del lavoro clandestino e schiavo, sotto il peso della prostituzione e dello sfruttamento. Innocenza distrutta dalle guerre e dall’emigrazione forzata”.

В същото време папата препоръча също да се вслушваме в сълзите и оплакванията на Църквата, която моли за прошка и „плаче не само пред болката, причинена на най-малките й деца, но и защото познава греха на някои от своите членове : страданието, историята и болката на непълнолетни, които са били сексуално малтретирани от свещеници".

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione

Всички източни и западни литургични календари имат този празник. В литургичната година, която се разгръща според хронологичния разказ на евангелските събития, историята наклане на невинни ha trovato la sua logica collocazione accanto al mistero del Natale.

Празникът и култът към Свети Невинни, които «те изповядаха Христос не със словото, а със смъртта си», ни напомня, че мъченичеството, преди да бъде почитта на човека към неговия Бог, е благодат, безплатен дар от Господа.

Наистина, празникът на Невинните трябва да се празнува след Богоявление, защото той е предизвикан неволно от влъхвите, дошли от Изток, за да се поклонят на Младенеца, роден във Витлеемската обора.

Църквата почита този хор от деца като мъченици (“infantes" или "невинни“), неподозирани жертви на подозрителния и кръвожаден цар Ирод, изтръгнати от ръцете на майка си в много крехка възраст, за да напишат с кръвта си първата страница от почетния списък на християнските мъченици и да заслужат вечна слава според обещанието на Исус: «...който изгуби живота си заради мен, ще го намери». (Матей 10.39)

За тях литургията днес повтаря думите на поета Пруденций: „Поздрави, о, цветя на мъчениците, които на прага на утрото се забавляваха от гонителя на Исус, тъй като яростен вихър отрязва току-що разцъфналите рози. Вие бяхте първите жертви, нежното стадо принесе в жертва и на същия олтар получихте палмата и короната”.

Епизодът е разказан с обичайната експресивна същественост само в Евангелието според Матей, което е адресирано главно до еврейските читатели и следователно има за цел да демонстрира месианството на Исус, в когото са се сбъднали древните пророчества: «Ирод, разбирайки, че влъхвите са му се подиграли, се разгневи и изпрати да убият всички деца на Витлеем и неговата територия на възраст до две години, което съответства на времето, за което беше информиран от влъхвите.

Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия: Вик се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рашел тъгува за децата си и не иска да се утешава, защото вече ги няма.» (Матей 2,16-18)

Исус избяга от клането, защото ангел предупреди Йосиф насън, заповядвайки му да избяга в Египет: Светото семейство се върна в Юдея едва след смъртта на Ирод.

L’origine di questa festa è molto antica. Compare già nel calendario cartaginese del IV secolo e cent’anni più tardi a Roma nel Sacramentario Leoniano.

Днес, с новата литургична реформа, празникът има радостен характер, а не траурен, както беше в началото, и това е в хармония с хубавите средновековни обичаи, които празнуваха по този повод празника на "пуери” на хор и олтарна служба.

Сред любопитните прояви си спомняме това да накараш каноните да слязат от сергиите си до пеенето на стиха «Депозирайте мощен щаб и exaltavit humiles». От този момент децата, облечени в отличителните знаци на канониците, ръководеха цялата служба на деня.

Новата литургия, макар да не искаше да акцентира върху фолклорния характер, който този ден е имал през цялата история, искаше да запази това тържество, издигнато до нивото на тържество от Св. Пий V (Антонио Микеле Гислиери, 1566-1572), много близо до празника Коледа, поставяйки невинните жертви сред "comites Christi“, за да обгради люлката на Младенеца Исус с грациозната тълпа от малки деца, облечени в белите одежди на невинността, малък авангард на армията от мъченици, които ще засвидетелстват с кръвта си своята принадлежност към Христос.