Време за четене: 2 минути

Нека прочетем и слушаме „Сред зима е“ от Оскар Уайлд

Индекс на съдържанието

Резюме

Всички числа са налице: минусови температури в цяла Италия, сняг и вятър.

Зимата е завладяла своя сезон: и кой може да я вини?

Всеки сезон има своя собствена рокля и всеки месец има свой собствен сезон.

Оскар Фингал О'Флахърти Уилс Уайлд, известен като Оскар Уайлд (Дъблин, 16 октомври 1854 г. – Париж, 30 ноември 1900 г.), еирландски писател, афорист, поет, драматург, журналист, есеист и литературен критик от Викторианската епоха,представител на британския декадентизъм и естетизъм. Автор от…Виж повече

Да прочетем заедно:

Средата на зимата е

Средна зима е, дърветата са голи
Освен там, където стадото намира убежище
Сгушен под бора.
Овце блеят в калния сняг
Облегни се на оградата. Конюшнята е затворена
Но треперещите кучета изпълзяват,
Слизат до замръзналия поток. Да върна
Безутешен гръб. Обгърнат от въздишка
Те звучат като звуци на каруци, викове на овчари.

Гарваните крякат в равнодушни кръгове
Около замръзналата купа сено. Или приклякват
По капещите клони. Ледът се разбива
Сред тръстиките на езерцето, където горчицата маха с криле
и протягайки врата си, той се кикоти на луната.

Бедният заек скача по поляните,
Малко тъмно уплашено петно
и изгубена чайка, като внезапен порив
От сняг, той започва да крещи към небето.

Пълна зима е

Сега е пълна зима: дърветата са голи,
Спасете там, където добитъкът се скупчва от студа
Под бора, защото никога не се износва
Пищната ливрея на есента чието злато
Ревнивият й брат краде, но е истина
Към зеления дублет; лют е вятърът, сякаш духа

От пещерата на Сатурн; няколко тънки кичура сено
Легнете на острите черни живи плетове, където е влакът
Довлече сладката плячка на един летен ден
От ниските поляни нагоре по тясната уличка;
Върху полуразмразения сняг блеещите овце
Притиснете се към препятствията и треперещите домашни кучета пълзят
От затворената конюшня до замръзналия поток
И отново безутешна и пропусната
Ревящите овчари и шумния впряг;

И над главите в кръжаща безпомощност
Грачащите топове се въртят около заскрежената купчина,
Или натъпчете капещите клони; и в блатото ледените басейни се пукат
Където мършавият горчив дебне сред тръстиките
И пляска с криле, и протяга назад врата си,

И крясък да види луната; през ливадите
Накуцва горкият уплашен заек, малко петънце;
И заблуден шик с яростния си вик
Хвърчи като внезапен сняг на фона на мътното сиво небе.