Тържество на всички светии

Tempo di lettura: 10 minuti

Прочетете историята за тържеството на всички светии

Già sul finire del II secolo troviamo una vera e propria venerazione dei santi.

All’inizio, i santi martiri, ai quali ben presto furono assimilati gli apostoli, testimoni ufficiali della fede. Dopo le grandi persecuzioni dell’Impero romano, diventano gradualmente oggetto di venerazioni uomini e donne che hanno vissuto in modo bello, eroico la vita cristiana: il primo santo non martire fu san Martino di Tours.

Verso la fine dell’anno mille, di fronte all’incontrollato sviluppo della venerazione dei santi, e del “commercio” attorno alle reliquie, si elaborò un processo per la canonizzazione, fino ad arrivare alla prova dei miracoli. La solennità di tutti i Santi ha inizio in Oriente, nel IV secolo, per poi diffondersi, pur con date diverse.

В Рим, 13 май; в Англия и Ирландия, започвайки от 8 век, на 1 ноември. Последната дата се налага и в Рим от 9 век. Тържеството се пада към края на богослужебната година, когато Църквата не откъсва погледа си от крайния срок и вече мисли за онези, които са прекрачили портите на Рая.

Като видя тълпите, Исус се изкачи на планината: седна и учениците Му се приближиха. да
той започна да говори и ги поучаваше, като казваше:
„Блажени бедните духом,
защото тяхно е царството небесно.

Блажени скърбящите,
защото ще се утешат.
Блажени кротките,
защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за справедливост,
защото ще бъдат доволни.
Блажени милостивите,
защото ще намерят милост.
Блажени чистите по сърце,
защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците,
защото те ще се нарекат Божии деца.
Блажени преследваните за справедливост,
защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте, когато ви хулят, преследват и лъжливо говорят против вас всякакви злини заради мен. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата."(Матей 5,1-12а)

Светците

I santi e le sante – autentici amici di Dio – ai quali la Chiesa oggi c’invita a volgere lo sguardo, sono uomini e donne che si sono lasciati affascinare da questa proposta, che hanno accettato di percorrere la via delle Beatitudini.

Не защото са по-добри или по-смели от нас: просто защото те „знаеха“, че всички ние сме Божии деца и го изпитаха. Те се чувстваха като "простени грешници": това са светиите. Те се научиха да опознават себе си, да насочват силата си към Бог, към себе си и към другите, знаейки как да се доверяват в своята крехкост на Божията милост.

Oggi ci spronano a puntare in alto, a guardare lontano, alla meta e al premio che ci attende; ci spronano a non rassegnarci di fronte alle fatiche del quotidiano perché la vita non solo ha una fine, ma soprattutto ha un fine, la comunione eterna con Dio.

С този празник Църквата ни посочва и ни подкрепя светиите, Божии приятели и модели на блажен живот, които се застъпват за нас, насърчавайки ни да изживеем тази последна миля от литургичната година с по-голяма интензивност, знак-символ на пътуването на живота .

Осемте начина

Става въпрос за следване на пътя, или по-скоро на осемте пътя, начертани от Исус и посочени в Евангелието: блаженствата.„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно...”: il punto di forza non è tanto sul “beati”, quanto sul “perché”. Non sei “beato” perché “povero”, ma sei beato perché, in quanto povero, sei nella condizione privilegiata di ricevere il regno dei cieli.

E così sarà per le altre sette condizioni: “Beati quelli che sono nel pianto, perché saranno consolati”; “beati i miti, perché avranno in eredità la terra”; “beati quelli che hanno fame e sete della giustizia, perché saranno saziati”; “beati i misericordiosi, perché troveranno misericordia”;

“Beati i puri di cuore, perché vedranno Dio”; “beati gli operatori di pace, perché saranno figli di Dio”; “beati i perseguitati per la giustizia, perché di essi è il regno dei cieli”; “beati quando vi insulteranno…rallegratevi, perché grande è la vostra ricompensa nei cieli”.

Това е „защо“, което обяснява всичко, което разкрива къде митовете ще намерят доверие; където миротворците ще намерят радост ... "Благословен", следователно, не е предназначен като проста емоция, стига да е важна, а по-скоро желание да се изправите отново на краката си, да не се оставяте да бъдете обезсърчени, да не давате нагоре, за да продължиш напред... защото Бог е с теб. В теб.

Il punto, quindi, è vedere Dio, essere dalla sua parte, essere fatti oggetto delle sue attenzioni. Contemplare Dio non in paradiso, ma già oggi.

Ето осемте пътя, които сме поканени да следваме, за да можем и ние да участваме в радостта, посочена от Апокалипсиса, и които всички можем да следваме: "Възлюбени, виждате каква любов ни е дал Отец, за да се наречем Божии деца и ние наистина сме... дори и сега сме Божии деца, но още не е разкрито какво ще бъдем...” (1Gv, seconda lettura).

Ние, казва припевът на псалма в отговор на първото четене, ние сме "поколението, което търси лицето на Господа”. И не защото сме добри или не, а защото сам Бог е искал това

И аз?

In queste “8 Parole” che sono le beatitudini, Gesù mi rivolge un invito: “A te interessa il regno dei cieli? Ti interessa coltivare una misura alta della vita?”.

Certo, il mondo va per un’altra strada: ci invita a sentirci felici attraverso una vita adagiata ed economicamente solida, altro che “poveri in spirito”. Ci invita a divertirci in ogni modo e con ogni mezzo, altro che “beati coloro che sono nel pianto”.

C’invita a farci sentire, a prevalere sugli altri, altro che essere miti. C’invita a saziarci di tutto, senza se e senza ma, altro che saziarci di pace e di giustizia. C’invita a pensare a noi stessi, altro che a essere misericordiosi.

Той ни кани да отидем там, където сърцето ви те води, задоволявайки всяка страст, вместо да бъдем с чисто сърце. Той ни приканва да защитаваме нашите огради, вместо да станем миротворци. Той ни кани да надделяваме и да преследваме, вместо да бъдем обиждани!

Le Beatitudini possono veramente apparire assurde, eppure sono le 8 Vie per una vita bella, beata, felice…una vita riuscita. O, se vogliamo, una vita santa.

И не става въпрос за думи, не става въпрос за идеи... защото, ако наблюдаваме внимателно, Блаженствата ни представят снимка на самия Исус: беден, кротък, отстъпчив, милостив... оживен единствено от волята."да се грижи за делата на Бащата” (вижте Лука 2:41-50).

Както споменах, силната страна не е в „благословеното“, а в „защо“: блаженството, щастието идва от това да имаш смисъл в живота си, от това да притежаваш посока, причина да живееш и също така за чийто живот струва си загубата: „Не знаехте, че трябва да се занимавам с работата на баща ми?”, „…защото тяхно е царството небесно”.

Радостта, следователно, блаженството не произтича от външни условия, независимо дали е благополучие, удоволствие, успех... всички крехки и ефимерни преживявания (вижте Матей 7,24-28: къща върху пясък и скала), а от щастие, обещано от Бог на онези, които приемат определено поведение в сърцето си и го проявяват в ежедневието

Светци в съседство

La solennità di oggi ci mostra quindi che una vita “beata”, “bella”, “riuscita”, “santa” … è possibile.

È stata possibile ieri, ed è possibile oggi. Per tutti. Con noi. Noi possiamo diventare quei “santi della porta accanto” di cui ci ha parlato Papa Francesco.

Cioè uomini e donne riconciliati con noi stessi, con gli altri e con Dio, capaci di far risplendere la luce dell’Amore misericordioso di Dio dentro lo scorrere della vita quotidiana. In famiglia, al lavoro, durante il tempo libero…sapendo vivere “Gesù”, sapendo fidarci delle sue “8 vie”.

С Кръщението всички вече сме светци, но не го знаем! Твърде често ние дори не осъзнаваме тази възможност, която Кръщението е поставило в ръцете ни: въпреки това тя е там. Защото Исус искаше така!

Анекдот

Durante una visita a una chiesa di Torino, un bimbo della scuola ha chiesto spiegazioni alla maestra riguardo ad alcune vetrate luminose e belle.

“Rappresentano dei santi – risponde lei – uomini e donne che hanno vissuto in modo speciale e forte la loro amicizia con Gesù”.

Qualche giorno dopo, alla festa dei Santi, il sacerdote chiede ai ragazzi se sanno spiegargli chi erano e cosa avevano fatto le persone che la Chiesa venera chiamare “santi”.

Момчето, което поиска обяснения за прозорците, вдигна ръка и с уверен глас отговори: „Те са тези, които пропускат Светлината”.

Da qualcuno è anche chiamata “Pasqua dell’autunno” l’importante solennità che festeggiamo oggi come membri attivi di una Chiesa che ancora una volta non guarda se stessa, ma guarda e aspira al cielo.

Светостта всъщност е път, който всички ние сме призовани да следваме, следвайки примера на тези наши по-големи братя, които са ни предложени като модели, защото са се съгласили да се оставят да бъдат посрещнати от Исус, към когото са отишли ​​с доверие, носейки техните желания, техните слабости и дори тяхното страдание.

Значението на тържествеността

La memoria liturgica dedica un giorno speciale a tutti coloro che sono uniti a Cristo nella gloria e che non solo sono indicati come archetipi, ma anche invocati come protettori delle nostre azioni.

I Santi sono i figli di Dio che hanno raggiunto la meta della salvezza e che vivono nell’eternità quella condizione di beatitudine ben espressa da Gesù nel discorso della montagna narrato nel Vangelo (Mt 5, 1-12).

Светиите са и тези, които ни придружават по пътя на подражанието на Исус, който ни води да бъдем крайъгълният камък в изграждането на Царството Божие.

Причастието на светиите

Nella nostra Professione di fede affermiamo di credere nella Comunione dei Santi: con questa espressione intendiamo sia la vita e la contemplazione eterna di Dio che è il motivo e il fine di questa comunione, ma intendiamo anche la comunione con le “cose” sante.

Se, infatti, i beni terreni, in quanto limitati, dividono gli uomini nello spazio e nel tempo, le grazie, i doni che Dio fa sono infiniti e di essi possono partecipare tutti. Specialmente il dono dell’Eucaristia ci permette di vivere già ora l’anticipo di quella liturgia che il Signore celebra nel santuario celeste con tutti i Santi.

Величието на изкуплението се измерва с плода, тоест с онези, които са били изкупени и са узрели в святостта. В тяхно лице Църквата съзерцава своето призвание, състоянието на преобразеното човечество по пътя към Царството.

Произход и история на фестивала

Questa festa di speranza, che ci ricorda qual è l’obiettivo della nostra vita, ha radici antiche: nel IV secolo inizia a essere celebrata la commemorazione dei martiri, comuni a diverse Chiese.

Le prime tracce di questa celebrazione sono state rinvenute ad Antiochia nella domenica successiva alla Pentecoste e di essa ci parla già San Giovanni Crisostomo.

Tra l’VIII e il IX secolo la festa si comincia a diffondere anche in Europa, e a Roma specificamente nel IX: qui sarà Papa Gregorio III (731-741) a scegliere come data il Primo novembre per farla coincidere con la consacrazione di una cappella in San Pietro dedicata alle reliquie “dei Santi apostoli e di tutti i Santi martiri e confessori, e di tutti i giusti resi perfetti che riposano in pace in tutto il mondo”.

По времето на Карл Велики този празник вече е широко известен като поводът, в който Църквата, все още скитаща се и страдаща по земята, гледа към небето, където живеят нейните най-славни братя.

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione