Tempo di lettura: 10 minuti

Прочетете и слушайте Словото от 12 декември 2022 г

Индекс на съдържанието

Резюме

Понеделник от третата седмица на Адвента

Днес Църквата чества: Пресвета Дева Мария от Гуадалупе

Beata Vergine Maria di Guadalupe: La Parola del 12 dicembre 2022 — *Благословена Дева Мария от Гуадалупе*

Прочети историята

Дева Мария от Гуадалупе се почита главно в светилището, посветено на нея в Тепеяк, Мексико. Милиони поклонници се стичат в това светилище всяка година и то е най-посещаваното и обичано не само от мексиканския народ, но и от всички латиноамерикански народи.

Ma ormai non c’è parte del mondo cristiano che non conosca l’avvenimento che ha dato l’impulso decisivo all’evangelizzazione del “нов континент”. Светилища, посветени на Мадоната от Гуадалупе, има и в Италия, както и множество параклиси в места за поклонение, дори известни, като Марианското светилище в Лорето.

Четирите явления на „Богородица Морена” на индио Хуан Диего, са в основата на предаността и изграждането на гореспоменатото светилище; те също са събитие, което е оставило дълбока следа в мексиканската религия и култура.

Базиликата, където се намира „тилма” (наметало от влакна от аят, груба тъкан, изработена с листа от кактус) с чудотворния образ, е открита на 12 октомври 1976 г. Три години по-късно е посетена от Св. Йоан Павел II, който от балкона на фасадата, на която се намира думите на Дева Мария към Хуан Диего са написани със златни букви: „¿No estoy yo aquí que soy tu Madre“ („Не съм тук, коя съм вашата майка?“), тя поздрави многото хиляди мексиканци, които се събраха на тепеяк; на същото място, на 6 май 1990 г., той беатифициран визионерът Хуан Диего, който окончателно е обявен за светец на 31 юли 2002 г.

Qui, sul Tepeyac, ebbero luogo le apparizioni a Juan Diego: la mattina del 9 dicembre 1531, mentre sta attraversando la collina del Tepeyac per raggiungere la città, l’indio è attratto da un canto armonioso di uccelli e dalla visione dolcissima di una Donna che lo chiama per nome con tenerezza. La “Signora” gli dice di essere “la perfetta sempre Vergine Maria, la Madre del verissimo ed unico Dio” e gli ordina di recarsi dal vescovo per riferirgli che desidera che le si eriga un tempio ai piedi del colle. Juan Diego corre subito dal vescovo ma non viene creduto.

Връщайки се у дома вечерта, той отново среща Дева Мария на Тепеяк, на която съобщава за провала си и моли да бъде освободен от поверената му задача, като се обявява за недостоен за нея. Богородица му нарежда да се върне на следващия ден при епископа, който, след като му задава много въпроси за мястото и обстоятелствата на явлението, го моли за знак; Девата обещава да й го даде на следващия ден.

На следващия ден обаче Хуан Диего не може да се върне: чичо му Хуан Бернардино е сериозно болен и той е изпратен рано сутринта в Тлателолко, за да търси свещеник, който да изповяда умиращия. Пристигайки в полезрението на Тепеяк, той решава да промени посоката, за да избегне срещата с „Дамата“. Но „Дамата“ е пред него и го пита защо бърза толкова. Хуан Диего се просва в краката й и я моли за прошка, че не е успял да изпълни поверената му задача с епископа поради фаталната болест на чичо му.

„Госпожата” го успокоява, заявявайки, че чичо му вече е излекуван и го кани да се качи на върха на хълма, за да бере цветя. Хуан Диего се изкачва и с голямо удивление открива на върха на хълма няколко красиви „цветя на Кастилия“: 12 декември е. По това време на годината, зимно слънцестоене по действащия тогава Юлиански календар, нито сезонът, нито мястото, пуста камениста земя, са подходящи за отглеждане на такива цветя. Хуан Диего събира куп от тях, които занася на Девата, която обаче му нарежда да ги представи на епископа като доказателство за истинността на виденията.

Хуан Диего се подчинява и след като е стигнал до присъствието на прелата, разтваря наметалото си и веднага на "тилма” образът на Света Богородица се отпечатва и става видим за всички. Пред лицето на това чудо епископът пада на колене, а с него и всички присъстващи.

На следващата сутрин Хуан Диего придружава прелата до Тепеяк, за да му покаже мястото, където Дева Мария е поискала да бъде построен храм за нея. Междувременно изображението, поставено в катедралата, скоро става обект на народна поклонение, което е запазено без прекъсване и до днес.

Дева Мария на "тилма” има благородно лице, кафяво на цвят, събрани ръце, розова рокля, украсена с цветя. Морско синя мантия, ватирана със златни звезди, покрива главата й и се спуска до краката й, които лежат на луната. Зад него слънцето огрява дъното със стоте си лъча.

Вниманието е изцяло насочено към необикновената и красива гуадалупанска икона, която е останала необяснимо непокътната въпреки изминалите векове: това изображение, което не е картина, нито рисунка, нито е направено от човешка ръка, буди предаността на вярващите от цял свят.на света и поставя доста въпроси пред науката, донякъде както се случва от години с мистерията на Светата плащеница.

Най-шокиращото откритие в това отношение е това, направено с помощта на сложно електронно оборудване от комисия от учени, които подчертаха присъствието на група от 13 души, отразени в зениците на "Вирген Морена": те биха били Хуан Самият Диего с епископа и други неизвестни герои, присъстващи този ден на грандиозното събитие в къщата на прелата. Истински пъзел за учените: научно необясним феномен, който разкрива чудотворния произход на изображението и съобщава велико послание на надежда на целия свят.

Дева Мария от Гуадалупе се появява наХуан Диего, vestita di sole, non solo gli annuncia che è nostra madre spirituale, ma lo invita – come invita ciascuno di noi – ad aprire il proprio cuore all’opera di Cristo che ci ama e ci salva. Meditare oggi sull’evento guadalupano, un caso di “инкултурация„чудотворен, означава да се поставиш в училището на Мария, учителка на човечеството и вярата, вестител и слуга на Словото, което трябва да блести в целия си блясък, като мистериозния образ върху „тилма“ на мексиканския гледач,канонизиран от св. Йоан Павел II на 31 юли 2002 г. по повод петото му пастирско посещение в Мексико.

Основни източници: santiebeati.it; vatican.va (« RIV. »).

Първо четене

От Яков излиза звезда.

От книгата Числа
Nm 24.2-7.15-17б

In quei giorni, Balaam alzò gli occhi e vide Israele accampato, tribù per tribù. Allora lo spirito di Dio fu sopra di lui. Egli pronunciò il suo poema e disse:

«Oracolo di Balaam, figlio di Beor,
и оракул на човека с пронизващо око;
oracolo di chi ode le parole di Dio,
на онези, които виждат видението на Всемогъщия,
той пада и булото се сваля от очите му.
Колко са красиви твоите шатри, Яков,
твоите жилища, Израил!
Те се простират като долини,
като градини край река,
като алое, което Господ насади,
като кедри край водите.
Водите ще текат от кофите му
и семето му като изобилна вода.
Неговият цар ще бъде по-велик от Агаг
и царството му ще се възвиси."

Той произнесе своето стихотворение и каза:

«Oracolo di Balaam, figlio di Beor,
оракул на човека с пронизващото око,
oracolo di chi ode le parole di Dio
и знае знанието на Всевишния,
на онези, които виждат видението на Всемогъщия,
той пада и булото се сваля от очите му.
Виждам го, но не сега,
Обмислям го, но не отблизо:
от Яков излиза звезда
и скиптър се издига от Израил."

Божието слово.

Отговорен псалм
От Пс 24 (25)

Р. Дай ми да позная, Господи, Твоите пътища.

Нека зная, Господи, пътищата ти,
научи ме на пътеките си.
Води ме в Твоята вярност и ме научи,
perché sei tu il Dio della mia salvezza. Р.

Помни, Господи, Твоята милост
e del tuo amore, che è da sempre.
Помни ме в Твоята милост,
за твоята доброта, Господи.Р.

Добър и праведен е Господ,
показва на грешниците правилния път;
guida i poveri secondo giustizia,
той учи бедните на своя път.Р.

Евангелско възглас

Алилуя, алелуя.

Покажи ни, Господи, Твоята милост
и дай ни своето спасение. (Пс 85.8)

Алилуя.

Евангелие

Откъде идва кръщението на Йоан?

Gesù insegna nel tempio — *Исус учи в храма*

От Евангелието според Матей
Матей 21,23-27

In quel tempo, Gesù entrò nel tempio e, mentre insegnava, gli si avvicinarono i capi dei sacerdoti e gli anziani del popolo e dissero: «Con quale autorità fai queste cose? E chi ti ha dato questa autorità?».
Gesù rispose loro: «Anch’io vi farò una sola domanda. Se mi rispondete, anch’io vi dirò con quale autorità faccio questo. Il battesimo di Giovanni da dove veniva? Dal cielo o dagli uomini?».

Те спореха помежду си, казвайки: „Ако кажем: „От небето“, той ще ни отговори: „Защо тогава не му повярвахте?“ Ако кажем: „От човеците“, ние се страхуваме от тълпата, защото всеки смята Йоан за пророк“.

Rispondendo a Gesù dissero: «Non lo sappiamo». Allora anch’egli disse loro: «Neanch’io vi dico con quale autorità faccio queste cose».

Слово Господне.

Свети Беда Преподобния (ок. 673-735)

monaco, dottore della Chiesa

Омилии №1; CCL 122, 2

„Всички смятат Йоан за пророк“

Se ci interroghiamo sul perché Giovanni battezzasse, con un battesimo che non poteva tuttavia rimettere i peccati, il motivo è chiaro: per essere fedele al suo ministero di precursore, doveva battezzare prima del Signore, così come era nato prima di lui, predicava prima di lui e sarebbe morto prima di lui. Allo stesso tempo, serviva per impedire che l’invidia litigiosa dei farisei e degli scribi avesse influenza negativa sul ministero del Signore, nel caso in cui egli avesse dato per primo il battesimo agli uomini. “Il battesimo di Giovanni da dove veniva? Dal cielo o dagli uomini?”

Siccome non avrebbero osato negare che fosse venuto dal cielo, sarebbero stati costretti a riconoscere che anche le opere di colui che Giovanni predicava erano anch’esse compiute da un potere che veniva dal cielo. Tuttavia, anche se il battesimo di Giovanni non rimetteva i peccati, non era per questo senza frutto per coloro che lo ricevevano. (…) Era un segno di fede e di pentimento, cioè richiamava tutti ad astenersi dal peccato, praticare l’elemosina, credere in Cristo, e affrettarsi verso il suo battesimo, appena fosse apparso, per esservi lavati per la remissione dei peccati.

D’altronde il deserto dove Giovanni dimorava rappresenta la vita dei santi che rinunciano ai piaceri di questo mondo. Che essi vivano nella solitudine o mescolati alle folle, senza sosta tendono con tutta l’anima a distaccarsi dai desideri del mondo presente; trovano la loro gioia nell’avere Dio solo nel segreto del loro cuore, e nel porre la loro speranza in lui solo.

Verso questa solitudine dell’anima, carissima a Dio, il profeta desiderava andare, con l’aiuto dello Spirito Santo, quando diceva: “Chi mi darà ali come di colomba, per volare e trovare riposo?” (Sal 55,7).

ДУМА НА СВ.ОТ

Quando nel popolo di Dio non c’è profezia, il vuoto che lascia quello viene occupato dal clericalismo: è proprio questo clericalismo che chiede a Gesù: “Con quale autorità fai tu queste cose? Con quale legalità?”.

E la memoria della promessa e la speranza di andare avanti vengono ridotte soltanto al presente: né passato, né futuro speranzoso.

Настоящето е законно: ако е законно, продължете. „Господи, да не липсват пророци в Твоя народ!”. Всички кръстени сме пророци. „Господи, нека не забравяме обещанието ти! Нека никога не се уморяваме да вървим напред! Да не се затваряме в законите, които затварят вратите!”. (Санта Марта, 16 декември 2013 г.)