Празник на Мадоната от Кастелпетрозо

Tempo di lettura: 8 minuti

Празник на Мадоната от Кастелпетрозо

La Beata Vergine, che certamente accompagna la Chiesa e la cristianità nei secoli, sin da quando l’umanità le fu affidata da Gesù Cristo sulla Croce, indicando lei come madre degli uomini, è apparsa tante volte, in posti, tempi e modalità diverse, sempre a sollecitare la speranza e la fede nel suo Divino Figlio.

Le apparizioni

Le Apparizioni più conosciute e riconosciute tali dalla Chiesa, sono: quella di Caravaggio nel 1432, alla contadina Giovannetta de’ Vacchi; quella di Guadalupe in Messico all’indio s. Juan Diego nel 1548; quella del 1830 a Parigi, alla suora Figlia della Carità, s. Caterina Labouré; quella di La Salette in Francia nel settembre 1846, ai due pastorelli Maximin Giraud e Mélanie Calvat; quella di Lourdes nel 1858 all’umile santa Bernadetta Soubirous; quella di Fatima nel 1917 ai tre pastorelli Lucia dos Santos, Giacinta e Francesco Marto.

Към тях трябва да добавим явяването на Мадоната на 22 март 1888 г., което също се повтори на 1 април в недостъпен район на община Кастелпетрозо (Изерния) в Молизе
И този път, както при всички останали видения, Девата се разкрива на скромни хора, които в този случай са две селянки от гореспоменатия град, Бибиана Чикино и Серафина Валентино.

Разказваме накратко събитието; двете селянки Бибиана на 35 години и Серафина на 34 години, неомъжени, на 22 март 1888 г. се намират от страната на Монте Паталекия, в малкото и отдалечено селце „Чеза тра Санти“, на малкото и живописно село Кастелпетрозо, кацнало на скалист хълм на 872м. надморска височина, между басейните на реките Биферно и Волтурно; те търсят малко агънце, изчезнало, докато са били заети да окопават парче земя, когато Бибиана е привлечена от пламък, който идва от пещера, приближавайки се към нея, тя вижда небесно видение от пукнатина, с удивление.

La Vergine semi inginocchiata, con le mani allargate e gli occhi rivolti al cielo, sta in atteggiamento d’implorazione e di offerta, ai suoi piedi giace Gesù morto, steso e coperto di sangue e piaghe.

Serafina

Серафина, от друга страна, не вижда нищо, но десет дни по-късно, на 1 април, празника Великден, вие се връщате на мястото, привидението се повтаря и този път Серафина също може да го види. Девата не говори и не оставя съобщения.
La notizia dell’apparizione si diffonde subito in Castelpetroso e man mano in tutti i paesi e regioni vicine, provocando l’affluire di folle di pellegrini commossi, diretti alla grotta di ‘Cesa tra Santi’.

Не трябва да забравяме, че няколко десетилетия по-рано Дева Мария се е явила в Ла Салет на две овчарски деца и в Лурд, събуждайки в католическия свят от деветнадесети век голяма емоция и много плам и духовно пробуждане, което все още продължава.

Molise

Ora avveniva anche nel povero e montuoso Molise e già pochi giorni dopo a ‘Cesa tra Santi’, in un solo giorno, arrivarono circa 4.000 pellegrini, più del doppio degli abitanti di Castelpetroso. La Chiesa non poteva non essere coinvolta e informato dei fatti, il vescovo di Bojano, nella cui diocesi ricadeva Castelpetroso, mise subito sotto il controllo ecclesiastico il luogo delle apparizioni, e nello stesso tempo indisse una prima istruttoria, onde effettuare indagini sulle presunte apparizioni.

Няколко месеца по-късно самият папа Лъв XIII го възлага да извърши разузнаване на пещерата на Явленията от името на Светия престол и така на 26 септември 1888 г. епископът монс. Франческо Палмиери отиде до пещерата и се събра в молитва, той също имаше благодатта да види Девата в позата, описана от двете селянки.

Неговият последващ доклад изключва явления на истерия или илюзия и приема Привиденията като явления на божествен замисъл. Пресата от онова време придава голямо значение на феномена на Кастелпетрозо, на първо място марианското списание: „Il Servo di Maria“ от Болоня, което продължава и по-късно да се интересува от новостите, регистрирани в Молизе.

Tubercolosi

Anzi il direttore della rivista, Carlo Acquaderni, (fratello di Giovanni Acquaderni, fondatore nel 1867 dell’Azione Cattolica maschile) nel novembre del 1888 si recò alla rupe benedetta, insieme al figlio Augusto, irrimediabilmente condannato a morire per la tubercolosi ossea, allora incurabile; con la fede del padre disperato, aveva la speranza di una guarigione miracolosa e il suo desiderio, avvalorato da una fede sincera, salda, vera, venne esaudito e Augusto guarì miracolosamente, dopo che ambedue videro dalla solita crepa della roccia, la stessa visione all’interno della grotta e dopo aver bevuto l’acqua sgorgata da una piccola polla, nei pressi della rupe, dopo le prime Apparizioni.

От този ден Карло Акуадерни става знаменосец и популяризатор, в съгласие с епископ Палмиери, за издигането на параклис или оратория на свещеното място. През следващите години други влиятелни хора или просто вярващи успяха да видят същото Привидение от пукнатината над пещерата, винаги обгърнато отвътре от ослепителна светлина.

Il Papa

Il Papa informato dal vescovo, approvò l’idea e il direttore attraverso la sua rivista, cominciò un’opera d’informazione, sensibilizzazione, raccolta di fondi, per la costruzione di un Santuario e già nel febbraio 1890 l’ing. Francesco Gualandi di Bologna, avuto l’incarico, consegnò il progetto ed i disegni del nuovo Tempio.
Като се има предвид грубостта на мястото, което не е лесно достъпно, беше решено да се построи Светилището малко по-надолу, към подножието на планината; първият камък е положен на 28 септември 1890 г. от епископ Франческо Палмиери, в присъствието на около 30 000 вярващи, в атмосфера на силна вяра и радост.
На мястото на Явленията обаче през 1948 г. е издигнат каменен параклис, който заменя първоначалната дървена конструкция.

Il Santuario dell’Addolorata

Храмът на Дева Мария на скръбта е построен с даренията на вярващите, голямото архитектурно ангажиране на работата, бедността на района и на епархията означават, че времена на интензивна и бърза работа се редуват с времена на прекъсване и икономическа криза за строителството.

Но Провидението наложи Неговата намеса и въпреки че отне повече от 80 години, Светилището можеше да се счита за завършено и следователно осветено на 21 септември 1975 г. Междувременно, на 6 декември 1973 г., папа Павел VI със своя указ провъзгласява Богородица на скръбта на Кастелпетрозо, небесна покровителка на Молизе.
Светилището, което се откроява от страната на планината Patalecchia, на 8oo mt. над морското равнище, той е великолепен в структурата си и в изолирания си вид, изцяло в местен бял камък, особено за тези, които идват от държавния път, който води от Изерния до Кампобасо и отвъд.

La pianta del Tempio, simboleggia un cuore (parte centrale) trafitto dalle sette spade dei dolori di Maria, rappresentate dalle sette cappelle poste a raggiera; lo stile è neogotico e tutto, esterno ed interno, invita al raccoglimento; nella Cappella maggiore vi è il trono dell’Addolorata con Gesù morto, nell’atteggiamento visto nelle Apparizioni, che è quello del dolore corredentivo di Maria, la sofferenza che le lacera il cuore e la sua offerta di madre sublime ed eroica.

La cupola, le guglie, i campanili, gli archi, i mosaici, le vetrate, l’organo, i marmi pregiati e poi la statua in bronzo riproducente l’Apparizione, la grande Croce monumentale di sette metri, la recente scultorea “Via Matris”, è tutto un inno artistico in omaggio alla Vergine, che pur tacendo, con la sua posizione di offerta al Padre del suo Figlio, ha detto più che se avesse parlato.

Del resto queste sue Apparizioni silenziose di Castelpetroso, possono essere associate al fenomeno prodigioso delle lacrime versate dalla statuetta di Siracusa nel 1953; un modo diverso di dimostrare il dolore di Maria, per i peccati del mondo e quindi della necessità della Redenzione, tramite il sacrificio salvifico di Gesù e del suo Cuore di madre.

Bisogna dire che le raffigurazioni dell’Addolorata nell’arte e nella devozione popolare, sono state sempre in abito scuro rappresentante il lutto, il sorreggere in grembo Gesù morto, per simboleggiare il dolore straziante materno, il cuore trafitto dalla spada, profetizzato da Simeone al Tempio ebraico; ma qui a Castelpetroso, Maria è apparsa in atteggiamento regale di maternità sacerdotale, semi inginocchiata senza stringere il Figlio morto, ma con le braccia aperte e lo sguardo rivolto in alto, ella offre Gesù al Padre, quale vittima di espiazione per i peccati umani.

Giovanni Paolo II

Il 19 marzo 1995 Papa Giovanni Paolo II, ha visitato il Santuario e reso omaggio alla Vergine Addolorata, della quale è tanto devoto; la realizzazione della prima cappella, fu offerta negli anni Cinquanta, dai fedeli della diocesi di Cracovia. La sua presenza ha dato una conferma certa, dopo più di un secolo, alla meravigliosa Apparizione e al suo silenzioso messaggio.

Dal febbraio 1993, il Santuario è affidato alle cure pastorali, liturgiche e della stampa di un periodico, a due giovani Comunità religiose, scaturite dal secolare albero francescano: i Francescani e le Francescane dell’Immacolata, fondate da padre Stefano Manelli negli anni Ottanta; mentre le opere assistenziali per i pellegrini, e l’orfanotrofio, sorte attorno al Santuario, sono affidate alle ‘Piccole Discepole’ di Marino (Roma).

Автор: Антонио Борели източник © santiebeati.it