9 октомври 2019 г., сряда

Време за четене: 3 минути

Болничен дневник: 09.10.2019 г., сряда

Pozzilli (IS) все още спи, когато се захващаме за работа на разсъмване.

Често гледаме от балкона си, за да вкусим въздуха и да разберем дали светът все още се върти.

Светът ни спря на 13 септември 2019 г

Сутринта минава както обикновено, с идващи и излизащи медицински сестри, винаги точни, любящи, професионални и приятелски настроени, а лекарите търпеливо наблюдават своите пациенти.

Времето за обяд става повече време за чист въздух, отколкото самата храна: това е моментът, когато виждате ново лице, нова миризма; миризмата на храна, идваща отвън, сякаш сме напуснали тези четири стени и сме излезли да обядваме в ресторант.

А ястията, които приготвят в Невромед са сравними с ресторантските.

Днешното меню: pennette alla boscaiola, второ ястие с морски дарове, сандвич, вода и праскова.

Eugenio яде всичко с вкус и удоволствие. Ако бяхме у дома всичко щеше да е още по-вкусно! Но ние сме тук и сме добре, слава Богу.

Следобед ни викат за очен преглед, а компания ни прави милата Юля, винаги усмихната и любезна. Има много хора в чакалнята, но като жители имаме специална пътека, която ни позволява да бъдем посетени рано и да не прекъсваме опашката от външни резервации. Да, тук в Neuromed са наистина добре организирани!

Прегледът на Евгенио минава повече от добре, офталмологът ни успокоява, че диплопия ancora presente andrà pian piano scomparendo.

E’ stata una bella sorpresa ritrovare nella cartella clinica di Eugenio, che ci accompagna ad ogni spostamento, una cara immagine della Madonna. Questa immagine era stata donata ad Eugenio dal compagno di stanza, amico fraterno Antonio Parente, il giorno del secondo intervento. In sala operatoria era stata tolta e non sapevamo più che fine avesse fatto. Invece, una solerte infermiera, l’ha custodita nella cartella di Eugenio così che non andasse persa.

La notizia positiva del controllo oculistico ci riempie di gioia; il rientro a casa si fa più reale e più vicino. Ci informano che domani Eugenio farà una tac di controllo per vedere che tutto sia a posto e, se così come tutti speriamo, non ci sono controindicazioni, rientreremo a casa dopo-domani.

Da casa, ci arrivano notizie confortanti in merito a Francesca. Amorevolmente accudita da zia Teresa e dalla sua famiglia, la nostra cucciola risente meno della nostra mancanza; siamo noi a non reggere più la sua mancanza e non vediamo l’ora di riabbracciarla.

Eugenio trova sempre un modo per stupirci e, se mai ce ne fosse bisogno, darci prova della sua tenacia. Beve dalla bottiglietta, da solo, coordinando perfettamente il movimento.

Un’altra notte si avvicina, speriamo la penultima qui a Pozzilli.