Tempo di lettura: 7 minuti

Прочетете и слушайте малката мравка работничка

Индекс на съдържанието

Резюме

La басня тази вечер има хубав морал, но за да разберете, трябва да го изслушате целия.

E’ un poco lunghetta, ma riserva delle sorprese.

Приятно четене

Преди много години, на ръба на иглолистна гора, живееше колония от малки мравки. Те бяха построили гнездото си там, красив подземен мравуняк, съставен от множество камери, всички с различни размери.

Камерите бяха свързани помежду си с нещо като тунел, който пресичаше целия мравуняк, който беше много голям, с различни отвори, от които мравките можеха да влизат и излизат.

Ogni formica aveva un proprio preciso compito.

la piccola formica operaia — мравка на цветето

Имаше пазачите, които отговаряха за проверката кой влиза и излиза от гнездото и наблюдаваха евентуални атаки от външни хищници; имаше истински мравки, т.е. тези, които имаха задачата да раждат нови колонии, и имаше мравки работници, на които бяха поверени различни задачи като изграждане или ремонт на гнездо, събиране на храна, отглеждане на малки, подреждане на килера и т.н. На.

Всичко беше много организирано, дотолкова, че всяка мравка винаги знаеше какво и как да направи. Дните минаваха спокойно, прекъснати от различните фази на работа, които бяха организирани от кралицата на мравките.

Сред работните мравки беше една много оживена на име Луси, която наскоро получи задачата да събира храна за зимата.
La mattina, subito dopo colazione, Lucy, assieme alle altre piccole formiche operaie che facevano parte della sua squadra di lavoro, si recava nel bosco e lì cercava e raccoglieva il cibo che avrebbero poi dovuto trasportare fino al nido.

Това бяха предимно семена и листа, с различни размери и текстура.
Il lavoro era molto pesante ma Lucy sapeva come renderlo “interessante”. Ed infatti cercava sempre di trovare il modo per farlo sembrare quasi un gioco.

И така, например, се случи, че транспортирането на семе в крайна сметка се превърна в транспорт на ракета за защита на гнездото от нападение от извънземни върху летящи чинии; или брането на лист се превърна в щастливото откритие на съкровище, скрито в гората преди много години от пирати, които никога не са успели да се върнат, за да го вземат обратно.

Този начин на мислене за работа невинаги се разбираше и приемаше от другарите на Люси, които понякога я дразнеха, че е още дете и не разбира важността на поверената им задача.
In realtà Lucy sapeva bene che il lavoro che doveva fare era molto importante, è solo che cercava di renderlo più allegro, più sopportabile. Infatti vi erano delle giornate, soprattutto quando pioveva, in cui il lavoro era veramente pesante e a volte a Lucy sembrava di non farcela.

В тези моменти възприемането на работата като игра, добавяне на щипка въображение към ежедневните действия, се беше превърнало в начин като всеки друг да я направим почти по-лесна.

Месеците минаваха и Люси се чувстваше все по-отдалечена от другарите си всеки ден, чувстваше се почти различна, сякаш живееше в друг свят, свят, в който другите мравки не искаха да отидат, дори да ги посетят.
Finì quindi con il pensare di essere sbagliata perché, in fondo, era l’unica formica che si comportava così, era l’unica formica che a volte faceva trasparire la fatica delle giornate trascorse.

Затова смяташе, че правилното нещо, което трябва да направи, е да спре да използва въображението си, за да направи дните по-поносими и да започне да се държи като другите мравки.

Iniziò così un periodo molto difficile in cui Lucy lavorava incessantemente dalla mattina alla sera quasi a voler dimostrare di essere in grado di fare quello che facevano anche le altre anzi, di più.

Първите времена бяха много тежки и всъщност Люси вечерта, изтощена от умора, дори вече не участваше в фирмените вечери, които се организираха всеки ден в мравуняка.
Man mano che i giorni passarono Lucy iniziò ad abituarsi ai nuovi ritmi di lavoro e, anzi, ad un certo punto sembrò non sentire più la stanchezza e iniziò a fare ogni giorno qualche cosa in più.

И така, вместо да работи нормалните осем часа като всички мравки, той започна да работи осем и половина, след това девет, след това девет и половина, до дванадесет часа на ден.

Придружителите й се опитаха да я накарат да разбере, че може би това не е правилният начин да поеме работата, че може би преувеличава, но Луси възприе опита им да помогнат като натрапване, почти като дума на завист към нея. В крайна сметка те бяха тези, които я тласкаха да работи все повече и повече, като й казваха, че не е в състояние да разбере истинската стойност на свършената работа.

La dispensa che era stata assegnata a Lucy per la raccolta dei semi era ormai piena ma a Lucy questo non bastava e continuava, nonostante tutto, a raccogliere altri semi e a portarli nella cella finché un giorno, dopo essere entrata dalla piccola fessura che era rimasta come apertura e aver posato il seme sulla cima di un grandissima fila di altri semi, sentì un insolito rumore.

Беше като вибрация, съчетана със звук, който приличаше на гръм. След миг Луси се оказа потопена в огромно количество семена и осъзна, че цялата храна, която беше събрала и подредила една върху друга, за да получи още, се е срутила!

Изплашена и наранена от тежестта на семената, от които беше затрупана, Луси се огледа и осъзна, че в стаята не е останало дори малко свободно място, за да може да се движи.

Семената, докато падаха, почти бяха създали стена около нея и това й попречи да излезе, също и защото с ранен крак не можеше да се изкачи по стената, за да слезе от другата страна.

За щастие шумът от падналите семена беше много силен и беше чут от пазачите на мравуняка, които побързаха да помогнат на Луси да излезе от килера и да я отведат в лазарета, където тя прекара няколко дни, като така също имаше време да обмисли случилото се.

И само като си помисли за всичко това, той осъзна, че е сгрешил. Да, защото това, което беше направила, беше да се откаже да бъде себе си, това е весела мравка, пълна с желание да прави, да се съгласи с идеята, която другите биха искали да имат за нея. И също така разбра, че по този начин е търсил сигурността, от която се нуждаеше, в нещо, което никога не можеше да му я даде. Всъщност той го беше търсил, като се занимаваше непрекъснато, като правеше все повече и повече. Ето защо работата се бе превърнала в единственото му занимание, сякаш спирането беше признак на слабост.

Lucy si rese anche conto di essere stata molto fortunata perché, in fin dei conti, aveva un’altra possibilità, quella di tornare ad essere se stessa, la vera Lucy, quella che lavorava si, ma che sapeva anche farlo divertendosi, quella per cui il fare era importante ma per la quale c’erano anche tante altre cose, il divertimento, gli amici e la spensieratezza.

Тя осъзна, че се е отказала да бъде себе си от страх да не бъде съдена от другите и си обеща никога повече да не прави същата грешка.

Морален

В нещата, които правим всеки ден, е правилно винаги да се опитваме да даваме най-доброто от себе си и да даваме най-доброто от себе си, но също така е правилно да разпознаваме и приемаме границите си, както е правилно винаги да бъдем себе си, без да искаме да сме различни хора просто за да се харесат на другите или от страх от тяхната преценка.
Se le altre formiche avessero capito che il comportamento di Lucy era il modo che essa aveva trovato per sostenere i pesanti ritmi del lavoro, allora, forse, le cose sarebbero andate diversamente.

Как може би щяха да се справят по различен начин, ако Люси се беше опитала да им обясни какво чувства и усилията, които полага, работейки без въображение.

Да бъдеш себе си не означава да разочароваш другите, а означава да отдадеш нужното значение на себе си и да се грижиш за себе си, нещо, което всички хора, които ни обичат, биха искали от и за нас.