Пресвета Дева Мария Кралица

Време за четене: 7 минути

Прочетете историята на Благословената Дева Мария Кралица

История

A conclusione dell’anno mariano del 1954, nel centenario della proclamazione del dogma dell’Immacolata Concezione, Pio XII istituì questa memoria liturgica fissandola il 31 maggio, a “corona” del mese di maggio.

Едва с реформата на литургичния календар от 1969 г. се сметна за по-подходящо да се вмъкне в октавата на тържеството на Успение Богородично, за да се подчертае по-добре връзката между успение и прославяне.

Ad Coeli Reginam

Пий XII, в енцикликата "Ad Coeli Reginam” (11 ottobre 1954), parla di Maria come Madre del Capo, Madre dei membri del Corpo mistico, sovrana e regina della Chiesa, partecipe della regalità di Gesù.

За да мотивира взетото решение, папата пише: „Fin dai primi secoli della chiesa cattolica il popolo cristiano ha elevato supplici preghiere e inni di lode e di devozione alla Regina del cielo, sia nelle circostanze liete, sia, e molto più, nei periodi di gravi angustie e pericoli; né vennero meno le speranze riposte nella Madre del Re divino, Gesù Cristo”.

A coronamento di tante “testimonianze della Nostra pietà mariana, cui il popolo cristiano ha risposto con tanta passione, per concludere utilmente e felicemente l’anno mariano che volge al termine e per venire incontro alle insistenti richieste, che Ci sono pervenute da ogni parte, abbiamo stabilito di istituire la festa liturgica della «beata Maria vergine regina». Non si tratta certo di una nuova verità proposta al popolo cristiano, perché il fondamento e le ragioni della dignità regale di Maria, abbondantemente espresse in ogni età, si trovano nei documenti antichi della chiesa e nei libri della sacra liturgia”.

Папата винаги представя библейски и светоотечески пасажи покрай текста на енцикликата и на много Свидетели на вярата, които са пели възхвала на Мария и Мария. Сред тях: „Свети Андрей Критски, който често приписва царското достойнство на Девата: «(Gesù Cristo) porta in questo giorno come regina del genere umano dalla dimora terrena (ai cieli) la sua Madre sempre vergine, nel cui seno, pur rimanendo Dio, prese l’umana carne». 

Тогава св. Герман се обръща към Девата по следния начин:„Седнете, госпожо: тъй като сте кралица и по-видна от всички крале, ваш дълг е да седите на най-високото място»; Свети Йоан Дамаскин го провъзгласява"кралица, господарка, дама".И пак казва:„Също така ще припомним, че нашият предшественик на безсмъртна памет Сикст IV в апостолското писмо Cum praeexcelsa, в което благосклонно се отнася до доктрината за непорочното зачатие на Пресветата Дева, започва именно с думите, които казват Мария „кралица, която винаги зорко ходатайства пред Царя, който роди”.

По същия начин Бенедикт XIV в апостолското писмоGloriosae Dominae, обадете се на Мери"царица на небето и земята",твърдейки, че Върховният крал по някакъв начин й е поверил собствената си империя. Сант'Алфонсо, имайки предвид цялата традиция на вековете, които го предшестваха, успя да напише с голяма преданост: «Poiché la vergine Maria fu esaltata ad essere la Madre del Re dei re, con giusta ragione la chiesa l’onora col titolo di Regina».

Fa eco la liturgia della chiesa latina con l’antica e dolcissima preghiera"Здравей, кралице",Марианските антифони„Здравей, Царице небесна“, „Царице небесна, радвай се, алилуя“…Към тези песни трябва да се добави иЛитания от Лорето,които призовават поклонниците многократно да призовават кралица Мария; и в петата славна мистерия на светата броеница, вярващите вече са съзерцавали в продължение на много векове царството на Мария, което обхваща небето и земята...

Наистина в Светото писание дел син, който ще се роди от Девата, се казва: «Sarà chiamato Figlio dell’Altissimo e il Signore Dio gli darà il trono di Davide, suo padre; e regnerà nella casa di Giacobbe eternamente e il suo regno non avrà fine» (Lc 1, 32-33); и освен това Мария е провъзгласена„Майка Господня“ (Лука 1:43).

Ne segue logicamente che ella stessa è Regina, avendo dato la vita a un Figlio che nel medesimo istante del concepimento, anche come uomo, era re e signore di tutte le cose, per l’unione ipostatica della natura umana col Verbo… Chiunque pertanto onora la Signora dei celesti e dei mortali – e nessuno si creda esente da questo tributo di riconoscenza e di amore – la invochi come regina potentissima, mediatrice di pace; rispetti e difenda la pace, che non è ingiustizia impunita né sfrenata licenza, ma è invece concordia bene ordinata sotto il segno e il comando della volontà di Dio: a fomentare e accrescere tale concordia spingono le materne esortazioni e gli ordini di Maria vergine”

източник © Ватиканските новини – Дикастерия за комуникация

Честването на Мария Реджина е установено от достопочтения папа Пий XII (1939-1958) през 1955 г. в края на Марианската година, стогодишнината от провъзгласяването на догмата за Непорочното зачатие.

До неотдавнашната реформа на литургичния календар той се празнуваше на 31 май, за да увенчае единственото Марианско богослужение в месеца, посветен на нея. 22 август беше запазен за възпоменанието на Непорочното Сърце на Мария, на чието място празникът на Мария Кралица поема, за да доближи царството на Девата до нейното прославяне при възнесението на небето.

Това място на уникалност и превъзходство произтича от многото заглавия, илюстрирани от преподобния Пий XII венциклика «Ad caeli Reginam» (11 ottobre 1954), di Madre del Capo e dei membri del Corpo mistico, di augusta sovrana e regina della Chiesa, che la rende partecipe non solo della dignità regale di Gesù, ma anche del suo influsso vitale e santificante sui membri del Corpo mistico.

на латиница"кралица", като "рекс", получен от "регулирам”, тоест да управляваш, управляваш, доминираш. От човешка гледна точка е трудно да се припише ролята на доминантка на Мария, която се провъзгласи за слуга на Господа и прекара целия си живот в най-скромна тайна.

Лука в Деянията на апостолите поставя Мария сред единадесетте, след Възнесението, събрана с тях в молитва; но не тя заповядва, а Петър. И все пак точно в това обстоятелство Мария представлява връзката, която държи онези мъже, които все още не са укрепени от даровете на Светия Дух, обединени с Възкръсналия.

ТамМариалис Култуспише: „Тържествеността на Успение Богородично има празнично разширение в честването на Пресвета Богородица Царица, което се случва осем дни по-късно, в което съзерцаваме Онази, която, седнала до Царя на вековете, свети като Царица и се застъпва като Майка”.

ТамLumen Gentiumпредставя връзката Успение Богородично с царството на Мария по този начин: „L’Immacolata Vergine… finito il corso della sua vita terrena, fu assunta alla celeste gloria in anima e corpo, e dal Signore esaltata come Regina dell’universo, perché fosse più pienamente conformata al suo Figlio, Signore dei dominanti, e vincitore del peccato e della morte”.

Tutti i cristiani vedono e venerano in lei la sovrabbondante generosità dell’amore divino che l’ha colmata di ogni bene. Ma Lei distribuisce regalmente e maternamente quanto ha ricevuto dal Re; protegge con la sua potenza i figli acquisiti in virtù della sua corredenzione e li rallegra con i suoi doni, poiché il Re ha disposto che ogni grazia passi per le sue mani di munifica regina.

Per questo la Chiesa invita i fedeli a invocarla non solo col dolce nome di madre, ma anche con quello reverente di regina, come in cielo la salutano con felicità e amore gli angeli, i patriarchi, i profeti, gli apostoli, i martiri, i confessori, le vergini.

Мария беше увенчана с двойната диадема на девствеността и божественото майчинство:«Lo Spirito Santo scenderà su di te, su te stenderà la sua ombra la potenza dell’Altissimo. Colui che nascerà sarà dunque santo e chiamato Figlio di Dio.» (Лука 1.35)

Три от най-известните от християните Мариански антифони призовават Мария със заглавието накралица; те са:Здравей кралица, TheКралица КоелиИна Ave Regina Cœlorum. 

източник © gospeloftheday.org

Помогнете ни помогнете!

С Вашето малко дарение даряваме усмивка на млади пациенти с рак

---