Посещение на Пресвета Богородица

Време за четене: 6 минути

Прочетете цялата история на „Посещението на Пресвета Дева Мария“

Партито

Празникът е установен от папа Урбан VI през 1389 г. с цел да се сложи край на Голямата схизма чрез застъпничеството на Мария. Води началото си от Византия, на 2 юли, когато се чете Евангелието за посещението на Мария при Елисавета, на празника на „Депонирането във Влахернес (базиликата) на Светото облекло на Богородица“. Францисканците възприеха този ден на Марианския празник, но го превърнаха в Посещение на Мария през 1263 г. След литургичната реформа на Втория ватикански събор празникът беше фиксиран на 31 май, в края на месеца, посветен на Мария.

„В онези дни Мария тръгна в планината и побърза към един град на Юда. Влизайки в къщата на Захарий, тя поздрави Елисавета. Щом Елисавета чу поздрава на Мария, бебето подскочи в утробата й. Елисавета се изпълни със Светия Дух и възкликна с висок глас: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!”. (Лука 1, 39-42; 46-47)

Състезанието

Per una sorta d’impulso interiore, la Vergine Maria corre dalla cugina Elisabetta.

Може да има много причини, които са подтикнали Дева Мария да предприеме това пътуване. Желанието да се постави в услуга на братовчедка си Елизабет, знаейки, че тя очаква дете в напреднала възраст, като желанието да съобщи какво се е случило с нея, знаейки, че е по-лесно да се разбираме между жени, „посетени“ от Ангелът. В това „бягане“ Мери се разкрива като мисионерка (като носи и споделя радостта от известието) и жена на милосърдието (като се поставя в услуга на своя възрастен братовчед).

Но нищо не ни пречи да мислим, че е имало и "святото желание" да отиде и да види "знака", който Ангелът й е посочил: "Ed ecco Elisabetta, tua parente, nella sua vecchiaia ha concepito anch’essa un figlio e questo è il sesto mese per lei, che era detta sterile: nulla è impossibile a Dio” (Lc 1,36-37).

In fondo anche i pastori, in fretta, andarono a vedere “il segno” che gli angeli annunciarono loro nella notte di Natale: “Questo per voi il segno: troverete un bambino avvolto in fasce, che giace in una mangiatoia» (Lc 2,12). A conferma che Maria non sottovaluta i “segni” che Dio le offre.

Срещата между две майки

La scena del vangelo raccorda le due “annunciazioni”, ad Elisabetta e a Maria: due donne e due promesse. E non appena sente il saluto di Maria, il bimbo in grembo di Elisabetta comincia a “danzare”.

Il Messia Gesù, non ancora nato ma presente nel grembo della madre Maria, incontra il precursore, profeta presente egli pure nel grembo della madre Elisabetta e, riconosciuto, causa la gioia, l’esultanza, la danza, come quella di David davanti all’arca della presenza del Signore (cf. 2Sam 6,12-15).

От похвала до услуга

И песента на възхвала, Magnificat, която разказва преобръщането на човешката логика, където последните стават първи, не остава мъртва буква, а оживява в служба.

Молитва на блажения Шарл де Фуко

Мария, грижовна Майко в Посещението,
научи ни да слушаме Словото,
слушане, което ни кара да подскачаме и бързо,
то ни насочва към всички ситуации на бедност
dove è necessaria la presenza del Figlio tuo.

Insegnaci a portare Gesù,
мълчаливо и смирено, както направи Ти!
Нашите братства (семейства) са по средата
на тези, които не го познават
да разпространява Неговото Евангелие
свидетелствайки го не с думи, а с живота;
не го обявявам, а го живеем!

Научи ни да пътуваме просто
както направи ти,
con lo sguardo sempre fisso su Gesù
присъства в утробата ви:
съзерцавайки го, обожавайки го и имитирайки го.

Мария, жена от Магнификата,
научи ни да бъдем верни на нашата мисия:
portare Gesù alla gente!

О, възлюбена майко, това е твоя собствена мисия,
la prima che Gesù ti ha affidato
и че благоволихте да споделите с нас.

Помогнете ни и ходатайствайте за нас, за да го направим
какво направи в дома на Захария:
glorificare Dio e santificare le persone in Gesù,
благодарение на него и за него! Амин!

След обявяването на Ангела, Дева Мария той пътува"припряно", казва евангелист Лука (1,39) : „В онези дни Мария тръгна в планините и бързаше към един град на Юда”, за да посети братовчедка си Елизабет и да й служи.

Aggregandosi probabilmente ad una carovana di pellegrini che si recano a Gerusalemme, attraversa la Samaria e raggiunge Ain-Karim, in Giudea, dove abita la famiglia di Zaccaria. È facile immaginare quali sentimenti pervadano il suo animo alla meditazione del mistero annunciatole dall’angelo. Sono sentimenti di umile riconoscenza verso la grandezza e la bontà di Dio.

Мария увеличава Джентълмен това работи в нея: „L’anima mia magnifica il Signore ed il mio spirito esulta in Dio mio Salvatore” (Lc 1,46). Con queste parole Maria per prima cosa proclama i doni speciali a lei concessi, poi enumera i benefici universali con i quali Dio non cessò di provvedere al genere umano per l’eternità.

La presenza del Verbo incarnato in Maria è causa di grazia per Elisabetta che, ispirata, avverte i grandi misteri operanti nella giovane cugina, la sua dignità di Madre di Dio, la sua fede nella parola divina e la santificazione del precursore, che esulta di gioia nel seno della madre. Maria rimane presso Elisabetta fino alla nascita di Йоан Кръстител, чакайки вероятно още осем дни за ритуала по именуване.

Приемайки това изчисление на периода, прекаран с братовчедка му Елизабет, празникът на посещението, от францискански произход (малките братя вече го празнуват през 1263 г.), се празнува на 2 юли, тоест в края на посещението на Мария. По-логично би било паметта му да се постави след 25 март, празника Благовещение, но беше решено да не попада в периода на Великия пост.

Fu poi Urbano VI (Bartolomeo Prignano, 1378-1389) ad estendere la festa a tutta la Chiesa latina per propiziare, con l’intercessione di Maria, la pace e l’unità dei cristiani divisi dal grande scisma d’Occidente.

Синодът в Базел на сесията си от 10 юли 1441 г. потвърди празника на Посещението, което първоначално не беше прието от държавите, застанали на страната на антипапата.

Богослужебен календар

Сегашният литургичен календар, без да взема предвид хронологията, предложена от евангелския епизод, е изоставил традиционната дата 2 юли (в древността Посещението се е отбелязвало и на други дати), за да фиксира паметта си в последния ден на май, т.к. коронният месец, който популярната преданост посвещава на конкретния култ към Девата.

“Във въплъщението– коментира св. Франциск дьо Салес – Maria si umilia confessando di essere la serva del Signore…Ma Maria non si indugia ad umiliarsi davanti a Dio perché sa che carità e umiltà non sono perfette se non passano da Dio al prossimo. Non è possibile amare Dio che non vediamo, se non amiamo gli uomini che vediamo. Questa parte si compie nella Visitazione”.

източник gospeloftheday.org