Прочетете историята за тържеството на Христос, Царя на Вселената
Резюме
Тържествеността наХристос Крал, който бележи края на литургичната година, в църква католик, в църква Лутеран и в други християнски деноминации, показва особен спомен за ИсусХристос разглеждан като крал на цялата вселена.
С него бихме искали да подчертаем, че фигурата на Христос за католиците той представлява Господаря на историята и времето.
Този празник е въведен от папа Пий XI с енцикликата "Почти преди” (“На царството на Христос“) от 11 декември 1925 г.
Папата казва в енцикликата: «И за да бъдат желаните плодове по-изобилни и да траят по-стабилно в човешкото общество, е необходимо знанието за царското достойнство на нашия Господ да бъде разпространено колкото е възможно повече. За тази цел ни се струва, че нищо друго не може да бъде по-полезно от установяването на конкретен и подходящ празник Христос Крал."
В обикновената форма на римския обред празникът съвпада с последната неделя на литургичната година, докато в извънредната форма празникът съвпада с последната неделя на октомври.
Дори в амброзианския обред тържествеността на Христос Re съответства на последната неделя на литургичната година, но – тъй като Амброзиевото пришествие, с което започва литургичната година, е с две седмици по-дълго от Римското пришествие – то се поставя в началото, а не в края на ноември.
Заглавието на "Христос Крал” произлиза от някои библейски пасажи: в Новия завет Исус Разказва сеЦар (βασιλεύς, basilèus), Цар на евреите (βασιλεύς τῶν Ἰουδαίων, basilèus ton Iudàion), Цар на Израел (βασιλεύς Ἰσραήλ, basilèus Israèl), Цар на царете (βασιλε ύς βασις ιλέων, basilèus basilèon) общо 35 пъти, преди всичко в приказки за страст, напр син на Давид (υἱός Δαυὶδ, uiòs Davìd) още 12 пъти.
През 325 г. в град Никея в Мала Азия се провежда първият Вселенски събор. При това обстоятелство се определя божествеността на Христос срещу ересите на Арий: „Христос И Бог, светлина от светлина, Бог вярно от Бог Вярно". 1600 години по-късно, през 1925 г., Пий XI провъзгласява, че най-добрият начин за преодоляване на несправедливостите е признаването на кралството на Христос.
“Poiché le feste – scrive – hanno una efficacia maggiore di qualsiasi documento del magistero ecclesiastico, esse infatti istruiscono tutti i fedeli e non una sola volta ma annualmente, e raggiungono non solo lo spirito ma i cuori” (Enciclica Quas primas, 11 dicembre 1925).
Първоначалната дата беше последната неделя на октомври, т.е. неделята преди празника на всички светии" (вж. Енцикл.Quas Primas), но с новата реформа от 1969 г. тя е преместена в последната неделя на литургичната година, като става ясно, че ИсусХристос, Царят, е целта на нашето земно поклонение. Библейските текстове се променят през всичките три години и това ни позволява да разберем напълно фигурата на Исус.
В това време Пилат каза на Исус: "Ти ли си царят на евреите?" Исус той отговори: „Ти ли го казваш сам или други са ти казали за мен?“. Пилат каза: „Аз евреин ли съм? Твоят народ и първосвещениците ми те предадоха. Какво си направил?".
Той отговори Исус: „Моето царство не е от този свят; ако моето царство беше от този свят, слугите ми щяха да се борят, за да не бъда предаден на евреите; но моето царство не е отдолу. Тогава Пилат му каза: „Значи ти си цар?“ Той отговори Исус: „Ти го казваш: аз съм крал. Аз за това съм роден и за това дойдох на света: да свидетелствам за истината. Който е от истината, чуйте гласа ми"(Йоан 18,33б-37).
Последна спирка
Днес празнуваме последната неделя от богослужебната година, наречена Тържество Господне ИсусХристос, re dell’universo.
Тази цел ни беше указана в първата неделя на Адвента и днес пристигаме там; и като се има предвид, че литургичната година представлява нашия живот в миниатюра, това преживяване ни напомня, а дори и преди това ни образова, за факта, че сме на път към среща с Исус, Sposo, quando Egli verrà quale Re e Signore della vita e della storia.
Stiamo parlando della sua seconda venuta. La prima è nell’umiltà di un Bimbo deposto in una mangiatoia (Lc 2,7); la seconda è quando tornerà nella gloria, alla fine della storia, venuta che oggi celebriamo liturgicamente.
Но има и междинно идване, това, което преживяваме днес, в което Исус той ни се представя в благодатта на Своите Тайнства и в лицето на всеки „малък“ от Евангелието (виж „Ако не станете като децата, няма да влезете в небесното царство... Матей 18:2; когато ние сме Исус nel volto dei fratelli e delle sorelle, il tempo in cui siamo invitati a trafficare i talenti ricevuti, ad assumerci ogni giorno le nostre responsabilità).
И по този път литургията ни се предлага като училище на живота, за да ни образова да разпознаваме Господа, присъстващ в ежедневния живот и да ни подготви за Неговото окончателно идване.
Парти, което разкрива пътя
Литургичната година е символ на нашия жизнен път: тя има своето начало и своя край, в срещата с Господа Исус, Re e Signore, nel regno dei Cieli, quando vi entreremo attraverso la porta stretta di “sorella morte” (san Francesco).
Ebbene, all’inizio dell’anno liturgico (la I domenica di Avvento), ci è stata mostrata in anticipo la Meta verso cui avremmo mosso i nostri passi. Come se in vista di un esame ci fossero state date, un anno prima, le risposte alle domande!
Това щеше да е манипулиран изпит; в литургията обаче това е дар на Исус, Учителю, защото ни позволява да знаем кой път да поемем (Исус, далеч), който мислеше да последва (Исус, Истина), с каква надежда нека бъдем оживени (Исус, Живот, срв. Йоан 14:6).
Радостта от една мечта
В първото четиво, взето от книгата на пророк Даниил (7,13-14), говорим за видението на син dell’uomo, il quale alla fine prenderà il posto di quanti lungo la storia si sono serviti del popolo anziché servirlo.
Следователно в тази гледна точка е ясно, че има термин за тези, които узурпират хората и ги експлоатират. Ще дойде ден, когато един справедлив и милостив „Цар“ ще поеме юздите на историята на народите.
Очакваният крал
В тази рамка на надеждата ние можем да прочетем текста на Евангелието, който ни представя литургията, в диалога между Пилат и Исус.
Исус той се представя като крал, но неговото царство не е от тук долу. Наистина Исус не се опитва да оцелее, смятайки живота си за по-висш от мисията, получена от баща: Той е просто крал и дойде на света - казва текстът - за да покаже своята кралска власт, която се състои в свидетелство за баща.
Il tema della “verità”, che tanto affascinerà Pilato ma non a tal punto da fermare l’esecuzione, chiede un’adesione: “Chiunque è dalla verità, ascolta la mia voce”.
E qui Pilato si fermerà, incapace di abbracciare la verità perché manipolato dai desideri della folla, verso la quale deve comunque pagare il prezzo politico.
В този свой избор Пилат демонстрира какъв е всъщност и от какво всъщност се оставя да се ръководи Исус изяви докрай на Когото принадлежи и на Когото служи толкова, че да може да каже: „Аз съм Пътят, Истината, Животът“ (Йоан 14:6).
Истина и лъжа
La solennità odierna non solo porta allo scoperto chi è Pilato, ma si offre a ciascuno di noi per capire chi realmente stiamo servendo.
Al termine di questo anno liturgico diventa importante capire verso chi o cosa va il nostro cuore, perché dov’è il nostro tesoro, lì sarà anche il nostro cuore (Lc 12,34). Una domanda che può aiutarci a rimettere ordine nella nostra vita e nei nostri affetti, affinché non si vada dove va il cuore, ma si porti il cuore dove veramente deve andare.
Но това ви моли да приемете, че е така Исус нашият Цар, Този, който единствен наистина служи на истината на нашия живот.
