Време за четене: 2 минути

Нека прочетем заедно стихотворението: „Градът, в който бих искал да живея” от Адам Загаевски

Индекс на съдържанието

Резюме

Мирът живее, когато живее демокрацията.

Мирът цари, когато първо сме в мир със себе си.

Футболните мачове, които трябва да бъдат спектакълът на единадесет приятели, играещи с топката, се превръщат в моменти, в които потиснати индивиди, сами в собственото си его, дават воля на най-мрачните зловещи фантазии за смърт и унищожение.

Дворците, в които демокрацията трябва да бъде опората на мира на нацията, се превръщат в посмешище и кочина, където човек може да изложи гнева си, където може да излее най-скритите си разочарования и където може да даде повод за най-вулгарност.

Нека се научим да говорим по-малко и да говорим добре, да говорим добре. Да се научим да слушам.

В тишината на мира, в спокойните тонове на демокрацията има място за всички: никой не е изключен.

Адам Загаевски (Лвов, 21 юни 1945 г. – Краков, 21 март 2021 г.) еполски поет, писател и есеист.Адам Загаевски е роден в Лвов през 1945 г. Поради съветската програма след Втората световна война през същата година семейството Загаевски е принудено да се премести в Гливице, в …Виж повече
Уикипедия

Да прочетем заедно:

Това е тих град по здрач,
когато бледите звезди се опомнят,
и по пладне звучен за гласове
на амбициозни философи и търговци
който донесе кадифе от Изтока.

Там горят огньовете на разговора
със сигурност не пожарите.
Старите църкви, мъхестите камъни
на древните молитви са неговият баласт
и неговата ракета се насочи към космоса.

Това е безпристрастен град
който не осъжда чужденците,
град, който бързо помни
и бавно забравя,
който търпи поетите и прощава на пророците
липсата на хумор.

Това е построен град
въз основа на прелюдиите на Шопен,
от която той отнесе само радост и тъга.
Голям пръстен от хълмове
заобикаля го; растат там
полските ясени и стройната топола
кой е съдията на хората от дърветата.

През него тече оживена река
нощ и ден шепне
неразбираеми поздрави
на изворите, на планините, на небето.