13 септември 2019 г., петък

Tempo di lettura: 8 minuti

Приключението започва: 13 септември 2019 г., петък

Петък 13-ти

Siamo cristiani cattolici, credenti e praticanti: quindi lo spauracchio del “venerdì 13” non ci tange proprio. Noi crediamo in Gesù, nella sua forza innovatrice, nella sua fede nel Padre, che tutto conosce e tutto può.

Часът е 7 и алармата звъни неумолимо за всички ученици и за всички работници.

„Всички ставайте от леглата!“ гръм, но с мек и усмихнат глас!

Eugenio proprio non vuole ascoltare il mio consiglio, imponente, ma sempre consiglio.

Mi avvicino a lui, al suo lettino. Noto subito che c’è qualcosa che non va, perché è assente, molto assente, stralunato, tipico post sbornia. Ma ieri sera, se ben ricordo, Eugenio non è andato in discoteca, non ha fatto tardi con gli amici e amiche, non si è tuffato in una nottata tutto sesso e droga. Quindi, da dove deriva questa spossatezza, questa apatia, questa assenza, questa mancanza di contatto con la realtà?

“Eugenio, Eugenio…” lo sollecito ancora, ed ancora. Niente, non risponde. E’ lontano, la sua mente è lontana.

уплашен

Притеснявам се, страх ме е.

Тъй като съм импулсивен, веднага предупреждавам Джузепина и подсилен от вчерашния опит, целия вчерашен ден, веднага искам да намеря решение на този невероятен, необясним, анонимен проблем.

„Трябва да започнем от някъде!“ гръм, пророкуване!

Porta gli occhiali: iniziamo da una visita oculistica. “Chiama zio Antonio e digli che tra cinque minuti, vuole o non vuole, deve visitare Eugenio”

Разбирам, че сме южняци, разбирам, че сме италианци: но стискането на задните части те изпълва с толкова адреналин, че ти се иска да изгориш света.

Il telefono fisso e poi il cellulare iniziano a diventare roventi: chiama li, chiama la. Zio Antonio Filippelli, cugino di mia suocera Antonietta, amabilissimo e iper disponibile, ci aspetta in studio per visitare Eugenio entro mezz’ora.

перфектен Набързо се приготвяме и 4. Придружавам Франческа до училище, прибирам се като ракета, качваме се в колата и тръгваме към Alife (CE).

офталмолог

В 9.30 сме в кабинета на Антонио Филипели, офталмолог, офталмолог в болница Кампобасо; много опитен лекар, педантичен и точен.

Eugenio è già sullo sgabello di visita. Procede con la classica visita degli occhi, per valutare il grado di acutezza visiva. Procede spedito, ergo fin qui nessun problema. Ma sente qualcosa nell’aria, avverte l’odore acre del pericolo, del problema.

“Aspettate qua, non vi muovete”, tuona Antonio. Noi, un pochino perplessi per questa sua decisione, accettiamo di buon grado, per la salute di Eugenio. Che tutto sommato appare normale, normalissimo, incuriosito dai macchinari dell’oculista, distratto dalle mille lucette, affascinato dal nuovo monitor LCD con le lettere classiche del controllo visivo.

“Voglio verificare il fondo oculare!”

Не знам, Джузепина и аз си казваме, тя със сигурност знае какво говори и знае как да върши работата си добре или по-скоро мисията си!

I minuti scorrono lenti, attendiamo che le gocce facciano effetto e che la pupilla sia ben dilatata. Ecco, è pronta per questo esame. Eugenio tranquillamente si siede allo sgabello, Zio Antonio dall’altro lato dell’apparecchiatura gli da le indicazioni di come deve poggiare la fronte, come deve tenere lo sguardo… ok, esame finito.

Si alza dallo sgabello, ci guarda con uno sguardo sgomento e pietrificato. “Ragazzi, non so dove, non so come, perché non sono pratico delle strutture in zona, ma voi entro mezz’ora dovete fare una risonanza ad Eugenio, se con contrasto ancora meglio! Questa è la prescrizione anche per le lenti, c’è un leggero peggioramento che non è importante. Adesso (tuona) quello che dovete fare subito, è la risonanza”.

Usciamo imbambolati, storditi, anestetizzati, dallo studio. Non abbiamo ancora compreso cosa ci ha appena detto, tanto è vero che con la prescrizione delle lenti in mano entriamo di fronte, nel negozio di ottica del caro amico Ennio Corniello.

Ubriachi della notizia, frastornati, forse perché avevamo intuito che qualcosa di grave aleggiava sulle nostre teste, insistiamo con la pretesa delle lenti nuove per Eugenio.

Джузи Ротондо, продавачката в магазина за оптика и най-скъпата ни приятелка, ни гледа с любов, разбрала, че отказът ни от подобна драма е психически, още не сме го усвоили, дори не сме го усвоили.

Той настоява: „приятели, лещите не са проблемът; трябва да се тревожите за резонанса, спешно, защото има нещо много по-сериозно от зрението"

Енио Корниело също се намесва, друг много скъп приятел, който одобрява гореспоменатите думи на Джузи. „Момчета, побързайте, потърсете лаборатория, клиника, структура, която веднага ще ви направи ЯМР, възможно най-скоро!

Изведнъж Джузепина и аз се събуждаме, почти като студен душ, съзнанието, което сме пренебрегнали и сме искали да оставим настрана в най-отдалечения ъгъл на мозъка и сърцата си. Осъзнаваме, че имаме проблем, голям проблем; повториха ни го няколко пъти, но мозъкът ни реши да го отхвърли, както се прави с всички лоши новини.

Възстановяваме се

Riprendiamo i sensi, il nostro cervello inizia a funzionare regolarmente: guardiamo negli occhi Eugenio, che non mostrava alcun segno tangibile della malattia che lo stava già divorando, guardiamo negli occhi Ennio, Giusy. Ci salutiamo con un cenno del capo. Capiscono, comprendono.

Di volata ritorniamo a casa. Eugenio è ancora tramortito: non comprende bene il perché di tutto questo trambusto, di tutto questo movimento irrequieto.

Джузепина по телефона е по-лоша от оператор на централа: пръстите й летят над клавиатурата, набирайки телефонните номера на всички лаборатории, клиники, диагностика, болници в провинция Казерта и Кампания. Най-бързият резонанс те не могат да направят преди ноември. ноември??? Но ние сме на 13 септември, трябва ни днес, веднага, веднага!

Клиника Атина

Свързваме се с клиниката Athena в Пиедимонте Матезе (CE) и най-скъпата Каролина се предоставя напълно на разположение: „в 13.30 часа бъди тук, за да направиш ЯМР!“

Време е да вземем кутия бисквити, само за да издържим чакането, което със сигурност ще има по време на ЯМР, качваме се отново в колата и в 13 сме на Клиника Атина

В отдела за ЯМР срещаме човек, Винсент Роси, който по-късно ще стане един от най-добрите ни приятели, с голям професионализъм, с изключителна чувствителност и деликатност. След като ядрено-магнитният резонанс беше направен и веднага се разбра сериозността на проблема, той веднага се свърза с клиниката Neuromed в Поцили (Исландия), част от същата индустриална група.

Минават няколко минути, ние нетърпеливо чакаме, седнали на анонимни места; техникът-рентгенолог Роси ни свързва директно с Neuromed по телефона и говорейки с Джузепина, доктор Грилеа й казва, безстрастно и драстично: „госпожо, качвайте се в колата и елате веднага!“

Именно „незабавното“ разпалва в нас драма, безпокойство, адреналин, гняв, безпокойство, страх от най-лошото. Което вече е в ход.

И отново да се върнем в колата, докато жегата от 14:00 заслепява погледите ни и отеква в главите ни като безкрайно ехо.

Невромед

В 14.30 вече сме в Pozzilli (IS), в клиниката Невромед: mai vista prima, mai saputo neanche che esistesse un paese di nome Pozzilli, che fosse mai stata costruita una struttura bella e all’avanguardia come questa. Gli unici ospedali che abbiamo conosciuto sono la Clinica Athena dov’è nato Eugenio e la Clinica Villa Fiorita di Capua (CE) dov’è nata Francesca.

Модерното, просторно, добре структурирано фоайе ни посреща в цялото си величие. Продължаваме с представянето на документите и след минути слизаме на -1 където ни чака лекарят Джон Грилеа, рентгенолог и д-р Кристин Манкарела.

Мозъчни травми

Викат ме настрана и казват рязко: "suo figlio ha due lesioni cerebrali. Dobbiamo intervenire subito, almeno per tenere sotto controllo la pressione intracranica. Se non interveniamo potrebbe verificarsi un хидроцефалия.“

Оглеждам се, питам се: „Ама с мен ли говорят тези двамата?“

Faccio due più due, ma non mi tornano i conti: ieri pomeriggio allenamento basket, Eugenio è un campione, Eugenio è una forza della natura, quel birbantone vivace e spigliato e brillante di mio figlio. Ma no, non è con me che hanno parlato, forse hanno sbagliato persona”

С широко отворени очи ги питам: „lesioni? cervello? idrocefalo? ma di cosa stiamo parlando? forse Eugenio ha subito qualche trauma che io non sono a conoscenza?"

Capiscono al volo la mia incredulità, la mia perplessità, il mio dolore.

Мозъчни тумори

“Ci sono due tumori nel cervello di suo figlio. Uno grande come un mandarino posizionato in un ventricolo cerebrale, che ci preoccupa di più, e che dobbiamo bloccare subito. L’altro è posizionato vicino al cervelletto, ma di quello ce ne occuperemo in seguito“

Мохамед Али той беше нанесъл един от известните си удари право в лицето.

Зашеметен, кимвам с глава към лекарите и потвърждавам желанието им да продължат с хоспитализацията. След като приключи бюрократичната част, отиваме на третия етаж, крило А, NCHIII, главен лекар проф. Серджо Паолини.

Завладяваме нашата спалня.

Тълпа от медицински сестри, лекари, главна сестра в прими идват да ни посетят, обясняват процеса на анализите и вземането на проби

Веднага ни предлагат удобен шезлонг за през нощта.

Per questa prima notte resta Giuseppina vicino ad Eugenio, io torno a casa.

Sarà l’unico giorno che torno a casa per tutto il mese di degenza di Eugenio.

Така завършва първият ден от новото ни пътуване.

Aiutaci ad aiutare!

Con una tua piccola donazione portiamo un sorriso a piccoli malati oncologici

---