Проповед на папа Франциск от 27 март 2020 г

Tempo di lettura: 8 minuti

Прочетете проповедта на папа Франциск от 27 март 2020 г

„Настъпи вечерта“ (Мак4.35).

Così inizia il Vangelo che abbiamo ascoltato. Da settimane sembra che sia scesa la sera. Fitte tenebre si sono addensate sulle nostre piazze, strade e città; si sono impadronite delle nostre vite riempiendo tutto di un silenzio assordante e di un vuoto desolante, che paralizza ogni cosa al suo passaggio: si sente nell’aria, si avverte nei gesti, lo dicono gli sguardi.

Оказахме се уплашени и изгубени. Подобно на учениците на Евангелието ние бяхме хванати неподготвени от неочаквана и яростна буря. Осъзнахме, че сме на една и съща лодка, всички крехки и дезориентирани, но в същото време важни и необходими, всички призовани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимно утешение. На тази лодка... всички сме тук.

Точно както онези ученици, които говорят в един глас и в мъка казват: „Изгубени сме“ (ст. 38), така и ние сме осъзнали, че не можем да вървим напред всеки сам, а само заедно.

Лесно е да открием себе си в тази история. Трудно е да се разбере отношението на Исус. Докато учениците са естествено разтревожени и отчаяни, Той е на кърмата,собственв частта от лодката, която първа потъва. И какво прави? Въпреки суматохата той спи спокойно, уповавайки се на Отца – това е единственият път в Евангелието, когато виждаме Исус да спи –. След като е събуден, след като е успокоил вятъра и водите, той се обръща към учениците с укорителен тон: «Защо се страхувате? Още ли нямаш вяра?“ (ст.40).

Нека се опитаме да разберем. В какво се състои липсата на вяра на учениците, която контрастира с доверието на Исус? Те не бяха спрели да вярват в Него, всъщност те Го призоваваха. Но да видим как го призовават: „Учителю, не те ли интересува, че сме загубени?“ (ст. 38).Не ти пука: pensano che Gesù si disinteressi di loro, che non si curi di loro.

Сред нас, в нашите семейства, едно от нещата, които най-много боли, е когато се чуем да казваме: „Не ти ли пука за мен?“. Това е фраза, която наранява и отприщва бури в сърцето. Това ще разтърси и Исус, защото никой не го е грижа за нас повече от Него. Всъщност, веднъж призован, той спасява своите обезсърчени ученици.

La tempesta smaschera la nostra vulnerabilità e lascia scoperte quelle false e superflue sicurezze con cui abbiamo costruito le nostre agende, i nostri progetti, le nostre abitudini e priorità.

Показва ни как сме заспали и сме изоставили това, което подхранва, поддържа и дава сила на живота ни и нашата общност. Бурята разобличава всички намерения да се „опаковат” и забравят онова, което е хранило душата на народа ни; всички онези опити за анестезиране с привидно "спасяващи" навици, неспособни да се обърнат към нашите корени и да събудят спомена за нашите старейшини, като по този начин ни лишават от имунитета, необходим да се изправим срещу бедствието.

С бурята отпадна хитростта на онези стереотипи, с които маскирахме своето „его“, винаги загрижено за собствения си образ; и отново беше открита онази (благословена) обща принадлежност, от която не можем да избягаме: принадлежност като братя.

"Защо се страхуваш? Още ли нямате вяра?». Signore, la tua Parola stasera ci colpisce e ci riguarda, tutti. In questo nostro mondo, che Tu ami più di noi, siamo andati avanti a tutta velocità, sentendoci forti e capaci in tutto. Avidi di guadagno, ci siamo lasciati assorbire dalle cose e frastornare dalla fretta.

Не се спряхме пред вашите призиви, не се събудихме пред войните и планетарните несправедливости, не се вслушахме в плача на бедните и на нашата тежко болна планета. Продължихме безстрашно, обмисляйки винаги бъдете здрави в един болен свят. Сега, докато сме в бурно море, ние те умоляваме: “Събуди се, Господи!”.

"Защо се страхуваш? Още ли нямате вяра?». Господи, ти отправяш призив към нас, призив към вярата. Което не е толкова да вярваш, че съществуваш, а да идваш при Теб и да Ти се доверяваш. В този пост отеква вашият настоятелен призив: „Обърнете се“, „върнете се при мен с цялото си сърце“ (Gl 2,12).

Вие ни призовавате да използваме това време на изпитание катовреме на избор. Non è il tempo del tuo giudizio, ma del nostro giudizio: il tempo di scegliere che cosa conta e che cosa passa, di separare ciò che è necessario da ciò che non lo è. È il tempo di reimpostare la rotta della vita verso di Te, Signore, e verso gli altri. E possiamo guardare a tanti compagni di viaggio esemplari, che, nella paura, hanno reagito donando la propria vita. È la forza operante dello Spirito riversata e plasmata in coraggiose e generose dedizioni.

Това е животът на Духа, способен да изкупи, валоризира и покаже как нашите животи са изтъкани и поддържани от обикновени хора - обикновено се забравя – които не се появяват в заглавията на вестници и списания, нито в последните големи модни подиумишоуно без съмнение днес се пишат решаващите събития от нашата история: лекари, медицински сестри, работници в супермаркети, чистачи, болногледачи, превозвачи, полицаи, доброволци, свещеници, монахини и много, много други, които са разбрали, че никой не се спасява сам.

В лицето на страданието, където се измерва истинското развитие на нашите народи, ние откриваме и преживяваме свещеническата молитва на Исус: „да бъдат всички едно“ (Джон17,21). Колко хора проявяват търпение и вдъхват надежда всеки ден, внимавайки да не сеят паника, а съотговорност. Колко бащи, майки, дядовци и баби, учители те показват на нашите деца, с малки и ежедневни жестове, как да се изправят пред криза и да се справят с нея, като коригират навиците си, повдигат погледа си и стимулират молитвата. Колко хора се молят, предлагат и ходатайстват за доброто на всички. Молитва и мълчалива служба: те са нашите печеливши оръжия.

"Защо се страхуваш? Още ли нямате вяра?». Началото на вярата е да познаваме себе си, нуждаещи се от спасение. Ние не сме самодостатъчни, сами; сам affondiamo: abbiamo bisogno del Signore come gli antichi naviganti delle stelle. Invitiamo Gesù nelle barche delle nostre vite.

Нека предадем страховете си на Него, за да ги преодолее. Подобно на учениците ние ще изпитаме, че с Него на борда няма корабокрушение. Защото това е Божията сила: превръщането на всичко, което ни се случва в добро, дори и лошите неща. Той внася спокойствие в нашите бури, защото с Бог животът никога не умира.

Il Signore ci interpella e, in mezzo alla nostra tempesta, ci invita a risvegliare e attivare la solidarietà e la speranza capaci di dare solidità, sostegno e significato a queste ore in cui tutto sembra naufragare. Il Signore si risveglia per risvegliare e ravvivare la nostra fede pasquale.

Имаме котва: в Неговия кръст сме спасени. Имаме кормило: чрез Неговия кръст сме изкупени. Имаме надежда: в Неговия кръст ние бяхме изцелени и прегърнати, така че нищо и никой да не може да ни отдели от Неговата изкупителна любов. В разгара на изолацията, в която страдаме от липсата на обич и срещи, изпитвайки липсата на много неща, ние отново слушаме съобщението, което ни спасява: той възкръсна и живее до нас.

Господ ни предизвиква от кръста Си да преоткрием живота, който ни очаква, да погледнем към онези, които ни призовават, да укрепим, разпознаем и насърчим благодатта, която живее в нас. Нека не гасим тъпия пламък (вжЕ42.3), който никога не се разболява, и нека му позволим да възроди надеждата.

Abbracciare la sua croce significa trovare il coraggio di abbracciare tutte le contrarietà del tempo presente, abbandonando per un momento il nostro affanno di onnipotenza e di possesso per dare spazio alla creatività che solo lo Spirito è capace di suscitare.

Това означава да намериш смелостта да отвориш пространства, където всеки може да се почувства призован и да позволи нови форми на гостоприемство, на братство,и солидарност. В Неговия кръст бяхме спасени, за да приветстваме надеждата и да я оставим да укрепи и подкрепи всички възможни мерки и пътища, които могат да ни помогнат да се пазим и предпазваме. Да прегърнем Господ, за да прегърнем надеждата: това е силата на вярата, която ни освобождава от страха и дава надежда.

"Защо се страхуваш? Още ли нямате вяра?». Cari fratelli e sorelle, da questo luogo, che racconta la fede rocciosa di Pietro, stasera vorrei affidarvi tutti al Signore, per l’intercessione della Madonna, salute del suo popolo, stella del mare in tempesta.

Da questo colonnato che abbraccia Roma e il mondo scenda su di voi, come un abbraccio consolante, la benedizione di Dio. Signore, benedici il mondo, dona salute ai corpi e conforto ai cuori. Ci chiedi di non avere paura. Ma la nostra fede è debole e siamo timorosi.

Но Ти, Господи, не ни оставяй на милостта на бурята. Повторете отново: «Не се страхувайте» (планината 28,5).

И ние, заедно с Пиетро, ​​“ние прехвърляме всяка грижа върху Теб, защото Ти се грижиш за нас” (вж1 т5,7).

Leggi e stampa la meditazione di Papa Francesco

Видео

Leggi e stampa il momento di preghiera di Papa Francesco

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione

Помогнете ни помогнете!

С Вашето малко дарение даряваме усмивка на млади пациенти с рак

---