Сан Карло Боромео

Време за четене: 5 минути

Сан Карло Боромео, архиепископ на Милано и кардинал

Chi si trova sulle sponde del Lago Maggiore, la vede subito: è la statua di San Carlo Borromeo che domina le acque da Arona. Alta 35 metri, compreso il basamento, costruita nel XVII sec. in rame e ferro, la scultura rappresenta l’Arcivescovo di Milano in atto benedicente.

Ma soprattutto, il monumento ha una particolarità: è visitabile al suo interno, grazie ad una lunga scala. Chi si arrampica sui tanti gradini, quindi, può guardare il mondo sottostante attraverso due feritoie poste proprio sugli occhi del Borromeo.

И ето какво учение е оставил този светец: гледане на света през неговите очи, тоест чрез милосърдие и смирение.

От „момче епископ“ до „великан на святостта“

“Vescovo ragazzino” prima, “gigante della santità” poi, la vita di San Carlo Borromeo scorre tra questi due poli, in un’accelerazione dei tempi direttamente proporzionale alla sua azione pastorale.

Всъщност малкият Карло върви напред: роден на 2 октомври 1538 г. в Арона в благородническо семейство Боромео, втори син на Джилберто и Маргарита, едва на 12 години той получава титлата „commendatario“ на местно бенедиктинско абатство. Почетната титла му носи значителни доходи, но бъдещият светец решава да насочи имуществото си за благотворителност на бедните.

Трентският събор

Studia diritto canonico e diritto civile a Pavia e nel 1559, a 21 anni, diventa dottore in utroque jure. Pochi anni dopo muore il fratello maggiore, Federico. In molti gli consigliano lasciare l’ufficio ecclesiastico per porsi a capo della famiglia. Carlo decide invece di continuare il cammino sacerdotale: nel 1563, a 25 anni, viene ordinato presbitero e subito dopo consacrato vescovo.

В това си качество той участва в последните фази на Тридентския събор (1562-1563), като се превръща в един от основните пропагандатори на т. нар. „Контрареформация“ и сътрудничи в изготвянето на „Тридентския катехизис“.

Архиепископ на Милано само на 27 години

И незабавно прилагайки указанията на Съвета, който изисква пасторите да пребивават в съответните си епархии, през 1565 г., само на 27-годишна възраст, Чарлз завладява архиепископията на Милано, della quale è stato nominato arcivescovo. Totale la sua dedizione alla Chiesa ambrosiana: per tre volte compie una visita pastorale su tutto il territorio, organizzandolo poi in circoscrizioni.

Той основа семинарии, за да подпомогне обучението на свещеници, построи църкви, училища, колежи, болници, създаде Конгрегацията на облатите, светски свещеници, дари семейното богатство на бедните.

„Душите се печелят на колене“

В същото време Карло се посвещава на дълбоката реформа на Църквата отвътре: в една особено деликатна епоха за християнството, „епископът малко момче” non ha timori a difendere la Chiesa contro le ingerenze dei potenti e non gli manca il coraggio di rinnovare le strutture ecclesiali, sanzionandone e correggendone le mancanze.

Съзнавайки факта, че реформата на Църквата, за да бъде достоверна, трябва да започне с пастирите, Боромео насърчава свещениците, монасите и дяконите да вярват повече в силата на молитвата и покаянието, превръщайки живота си в истински път на святост. „Душите – често повтаря той – се печелят на колене“.

„Пастирите са слуги на Бога и бащи на народа“

Така пастирската дейност, наистина стимулирана от любовта на Христос, не му спестява враждебност и съпротива. Така наречените "Humiliati" - религиозен орден, застрашен от доктринално отклонение - организира нападение срещу него, стреляйки с аркебуза в него отзад, докато бъдещият светец беше събран в молитва.

Атаката се проваля и Карло продължава мисията си, защото „той искаше пастори, които бяха слуги на Бога и бащи за хората, особено за бедните“ (папа Франциск, аудиенция с общността на Папската ломбардска семинария в Рим, 25.01.2016 г.) .

Чумата на Милано

Arrivano gli anni ’70 del 1500 e, soprattutto, dilaga la peste: Milano è in ginocchio, piegata dall’epidemia e dalla carestia, può contare solo sul suo arcivescovo. E lui non si risparmia: fedele al suo motto episcopale, “Humilitas”, tra il 1576 e il 1577 visita, conforta e spende tutti i suoi beni per aiutare gli ammalati.

Неговото присъствие сред хората е толкова постоянно, че историческият период ще бъде запомнен като „чумата на Сан Карло” и векове по-късно дори Алесандро Мандзони ще говори за него в романа „Годеникът”.

На поклонение пред Плащеницата

Архиепископът на Милано също играе основна роля в пристигането на Плащеницата в Италия: именно за да отговори на силното му желание да се моли пред Светия лен, херцозите на Савой през 1578 г. решават да преместят Плащеницата на Христос от Замъкът Шамбери, във Франция, в Торино, където той ще остане завинаги. Боромео отиде там на поклонение пеша, като вървеше четири дни, постеше и се молеше.

„Скуроло“ в Миланската катедрала

Ma il suo fisico, provato da tante fatiche, comincia a cedere e nel novembre del 1584 si arrende: Carlo muore a soli 46 anni, lasciando però un’eredità morale e spirituale immensa. Viene beatificato nel 1602 da Clemente VIII e poi canonizzato nel 1610 da Paolo V.

Оттогава тленните му останки почиват в криптата на Миланската катедрала, в т. нар. „Скуроло“, покрити със сребърно фолио, което проследява живота му.

Значение на името Карло: „силен, мъжествен, свободен“ (архаичен немски).

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione

Помогнете ни помогнете!

С Вашето малко дарение даряваме усмивка на млади пациенти с рак

---