Сан Луиджи Орион

Tempo di lettura: 4 minuti

Прочетете историята на Сан Луиджи Орионе

Луиджи Орионе и Дон Боско

Luigi trascorse la sua fanciullezza tra il lavoro, un po’ di scuola, educato dalla madre alle pratiche di pietà. All’età di dieci anni inizia ad aiutare il padre nel lavoro di selciatore di strade: tre anni che gli resteranno impressi e lo aiuteranno a comprendere la fatica del lavoro.

Nel 1886, per interessamento del suo parroco, andrà a Torino dove vivrà per tre anni presso l’Oratorio Valdocco di don Bosco, tanto che il Santo, cogliendo in lui le qualità, lo inserì tra i suoi prediletti: “Noi saremo sempre amici”.

Освен това в този период той се запознава с благотворителните дела на Свети Джузепе Котоленго, тъй като те са близки до ораторията.

Изборът на семинара

Quando sembrava pronto per iniziare gli studi nel noviziato salesiano, decide di rientrare a casa, chiedendo di essere ammesso nel Seminario diocesano.

Era l’ottobre 1889. In prossimità dell’estate, chiese di poter restare in Seminario per potersi dedicare maggiormente allo studio: il Rettore gli organizzò quindi gli impegni estivi, destinandolo al servizio in Duomo. Sarà proprio durante questa esperienza che comincerà a prendere forma in lui  il sogno che Dio gli stava facendo nascere nel suo cuore: la cura cristiana dei ragazzi.

Той пише: "Има върховна нужда и върховен лек за излекуване на раните на тази бедна родина, толкова красива и толкова нещастна! Вземете притежанието на сърцето и обичта на хората и просветете младежта: и разпространете във всички великата идея за католическо изкупление с папата и за папата. Души! Души!».

Operò insieme alla “San Vincenzo” a favore dei poveri e mosso dalla necessità di educare i più poveri. Il Vescovo Igino Bandi, comprese che il disegno che coltivava era di ispirazione divina e concesse a Luigi il giardino dell’Episcopio per accogliere i primi ragazzi, nel luglio 1892.

На следващата година, на 15 октомври 1893 г., Луиджи Орионе, 21-годишен духовник, открива колеж в квартал Сан Бернардино, предназначен за бедни момчета.

Луис, свещеник

Il 13 aprile 1895, Luigi fu ordinato sacerdote e nella medesima celebrazione il Vescovo impose l’abito clericale a sei allievi del suo collegio.

Други млади мъже и свещеници започнаха да се обединяват около Дон Луиджи, който продължи да създава първото ядро ​​на това, което ще станеМалко дело на Божественото Провидение.

Образователна служба за най-малките, проповядване в енории и площади, посещения на бедни и болни, разпространение на добра преса бяха само част от дейностите, с които той се занимаваше заедно с първите си другари.

Малко дело на Божественото Провидение

На 21 март 1903 г. епископ Банди признава мъжката Конгрегация, т.еДеца на Божественото Провидение, и потвърди своята харизма: «collaborare per portare i piccoli, i poveri e il popolo alla Chiesa e al Papa, mediante le opere di carità», professato con un IV voto di speciale «fedeltà al Papa».

Утешен от личния съвет на Лъв XIII, Дон Орионе поставя в първите конституции на новата Конгрегация от 1904 г. целта да работи за «получи унията на разделените църкви».

In occasione del terremoto di Messina del 1908 – che causò 90mila morti –accorse con un gruppo dei suoi per dare una mano nei soccorsi e, per far sì che la gente non restasse per strada, li inviava nelle sue case. Su richiesta di Pio X, rimase a Messina tre anni in qualità di vicario generale.

През 1913 г. той изпраща своите свещеници в Бразилия, където отварят къща. Той поднови своите героични усилия да помогне на жертвите на земетресението след катаклизма от 13 януари 1915 г., който опустоши Марсика с близо 30 000 жертви.

Малките сестри мисионерки на милосърдието

Двадесет години след основаването наДеца на Божественото Провидение, като „едно растение с много разклонения“, на 29 юни 1915 г. той инициира Конгрегацията наМалки сестри мисионерки на милосърдието, и впоследствие очерта поредица от предложения за съзерцатели и миряни братя и сестри.

Винаги пазейки в сърцето си примера на Дон Боско и Котоленго, той даде началото на „Малките Котоленго“: Генуа, Милано, Буенос Айрес, Сан Пауло в Бразилия, Сантяго в Чили ... предназначени да посрещнат по-малките братя,"нови амвони» da cui parlare di Cristo e della Chiesa, «светилници на вярата и цивилизацията».

Светилищата

С ръчния труд на своите духовници той издига светилищата на Мадона дела Гуардия в Тортона (1931) и на Мадона ди Караваджо във Фумо (1938).

Дон Орионе умира на 12 март 1940 г., въздишайки: «Gesù! Gesù! Vado».

Погребан е в криптата на светилището Мадона дела Гуардия. Тялото му, намерено непокътнато при първата ексхумация през 1965 г., беше поставено за почит в същото светилище.

Провъзгласен е за светец 16 май 2004 г от Свети Йоан Павел II. 

източник © Ватиканските новини – Dicasterium pro Communicatione