Господ отвори сърцето на Лидия да се придържа към думите на Павел.
От Деянията на апостолите Деяния 16:11-15
След като отплавахме от Троада, отплавахме направо за Самотрация и на следващия ден до Неаполис и оттук до Филипи, римска колония и град в първата област на Македония.
Останахме в този град няколко дни. В събота излязохме през вратата покрай реката, където вярвахме, че се чете молитва, и като заехме местата си, говорихме на жените, събрани там.
Също слушаше жена на име Лидия, търговка на пурпур, от град Тиатир, вярваща в Бог, и Господ отвори сърцето й да се придържа към думите на Павел.
След като се кръсти заедно със семейството си, тя ни покани с думите: „Ако сте ме оценили като вярна на Господа, елате и останете в къщата ми“. И ни принуди да приемем.
Пейте на Господа нова песен; хвалението му в събранието на верните. Нека Израил се радва на своя създател, нека се радват на своя цар i деца на Сион. Р.
Нека хвалят името му с танци, с тамбури и зурни нека му пеят химни. Господ обича своя народ, увенчава бедните с победа. Р.
Нека верните се радват в слава, нека пируват на леглата си. Похвалите на Бог на устата им. Това е чест за всички негови верни. Р.
Евангелско възглас
Алилуя, алелуя.
Духът на истината ще свидетелства за мен, казва Господ, и вие също свидетелствате. (Срв. Йоан 15,26b.27a)
Алилуя.
Евангелие
Духът на истината ще свидетелства за мен.
Словото от 15 май 2023 г. 4
От Евангелието според Йоан Йоан 15.26-16.4a
По това време каза той Исус на своите ученици: «Когато дойде Параклитът, от когото ще те изпратя баща, Духът на истината, изхождащ от баща, той ще свидетелства за мен; и вие свидетелствате, защото сте с мен от началото.
Казах ти тези неща, за да не се скандализираш. Ще ви изгонят от синагогите; наистина идва часът, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че се покланя Бог.
И те ще направят това, защото не са познали нито едното, нито другото баща нито аз. Но аз ви казах тези неща, за да ги запомните, когато им дойде времето, защото ви казах."
„Когато дойде Утешителят, Духът на истината, Той ще свидетелства за мен“
„Изпълнен с утехата на Светия Дух“, на църква "расте". Духът е душата на това църква. Той е този, който обяснява на вярващите дълбокия смисъл на учението на Исус e del suo mistero.
Именно той днес, както и в началото на църква, opera in ogni evangelizzatore che si lasci possedere e condurre da lui, che gli suggerisce le parole che da solo non saprebbe trovare, predisponendo nello stesso tempo l’animo di chi ascolta perché sia aperto ad accogliere la Buona Novella e il Regno annunziato.
Le tecniche dell’evangelizzazione sono buone, ma neppure le più perfette tra di esse potrebbero sostituire l’azione discreta dello Spirito. Anche la preparazione più raffinata dell’evangelizzatore, non opera nulla senza di lui. Senza di lui la dialettica più convincente è impotente sullo spirito degli uomini. Senza di lui, i più elaborati schemi a base sociologica, o psicologica, si rivelano vuoti e privi di valore.
Ние живеем в църква un momento privilegiato dello Spirito. Si cerca dappertutto di conoscerlo meglio, quale è rivelato dalle Sacre Scritture. Si è felici di porsi sotto la sua mozione. Ci si raccoglie attorno a lui e ci si vuol lasciar guidare da lui.
Е, ако Духът на Бог има видно място в целия живот на църква, egli agisce soprattutto nella missione evangelizzatrice: non a caso il grande inizio dell’evangelizzazione avvenne il mattino di Pentecoste, sotto il soffio dello Spirito.
Si può dire che lo Spirito Santo è l’agente principale dell’evangelizzazione… Ma si può parimenti dire che egli è il termine dell’evangelizzazione: egli solo suscita la nuova creazione, l’umanità nuova a cui l’evangelizzazione deve mirare, con quella unità nella varietà che l’evangelizzazione tende a provocare nella comunità cristiana.
Чрез него Евангелието прониква в сърцето на света, защото той води до разпознаване на знаменията на времето – знаците на Бог – че евангелизацията открива и придава стойност в историята.
ДУМА НА СВ.ОТ
«Ще дойде Параклитът, когото ще изпратя баща» (Йоан 15:26). С тези думи Исус promette ai discepoli lo Spirito Santo, il dono definitivo, il dono dei doni.
Ne parla usando un’espressione particolare, misteriosa: Paraclito. Accogliamo oggi questa parola, non facile da tradurre in quanto racchiude in sé più significati. Paraclito, in sostanza, vuol dire due cose: Consolatore e Avvocato.[…]
Le consolazioni del mondo sono come gli anestetici: danno un sollievo momentaneo, ma non curano il male profondo che ci portiamo dentro. Distolgono, distraggono, ma non guariscono alla radice. Agiscono in superficie, a livello dei sensi e difficilmente del cuore.
Защото само този, който ни кара да се чувстваме обичани такива, каквито сме, дава мир на сърцето. Светият Дух,любов На Бог, fa così: scende dentro, in quanto Spirito agisce nel nostro spirito. Visita «nell’intimo il cuore», come «ospite dolce dell’anima» (ibid.).
Това е самата нежност на Бог, което не ни оставя на мира; защото да си с някой, който е сам, вече е утешително. […]Тогава Параклитът е Защитникът. В историческия контекст на Исус, l’avvocato non svolgeva le sue funzioni come oggi: anziché parlare al posto dell’imputato, gli stava di solito accanto e gli suggeriva all’orecchio gli argomenti per difendersi.
Същото прави и Параклитът, „Духът на истината“ (ст. 26), който не ни замества, но ни защитава от лъжите на злото, като вдъхновява мисли и чувства в нас. Прави го деликатно, без да ни принуждава: предлага се, но не се налага. (Проповед на литургия на тържеството на Петдесетница, 23 май 2021 г.)
