Tempo di lettura: 7 minuti

Прочетете историята на св. Моника, майка на св. Августин, епископ

От берберски произход, Моника е родена през 331 г. в Тагасте, Северна Африка, от богато семейство със силни християнски традиции.

Той научава ученията на Свещеното писание с отдаденост; за изковаване на нейната силна вътрешност са молитвата и усърдното практикуване на тайнствата, които Моника подкрепя в службата в църковната общност.

Тя се омъжва за Патрик, езичник, амбициозен, сприхав мъж с труден характер, който също й изневерява.

Моника, мила, добронамерена и способна да намери диалог в правилните моменти, с нейния „метод“, съставен от чакане, търпение и молитва - както тя предлага на приятели, които се доверяват на нейните проблеми и недоразумения със съпрузите - успява да преодолее горчивината на съпруга си и да го доведе до вярата.

Съпруга и майка

На 22-годишна възраст тя ражда първородния си Агостино, последван от Навигио и дъщеря, чието име е неизвестно.

Monica li educa ai valori cristiani. Rimasta vedova a 39 anni, è lei a provvedere all’amministrazione dei beni di famiglia, dedicandosi anche con amore smisurato alla prole. Madre premurosa e solerte, a destargli più preoccupazioni è Agostino, il “figlio di tante lacrime” dal cuore inquieto; ambizioso retore che, alla ricerca della verità, si allontana dalla fede cattolica e vaga da una filosofia all’altra.

Monica non smette di pregare per lui e segue tutte le vicende della sua vita cercando di restargli accanto. Per questo si trasferisce a Cartagine e poi in Italia, quando il figlio, docente di retorica, all’apice della carriera, va a vivere a Milano.

Il suo affetto materno e le sue preghiere accompagnano la conversione di Agostino, che, ricevuto il battesimo dal vescovo Ambrogio, decide di tornare a Tagaste per dar vita ad una comunità di servi di Dio. Monica è con lui. Bisognerà imbarcarsi a Ostia, per fare ritorno in Africa. Ma qui l’attesa della nave costringe ad una sosta.

Екстазът на Остия и смъртта

Между Моника и Агостино изминаха дни на интензивни духовни диалози.

Така нареченият „екстаз от Остия“, разказан в Изповедите (9,10, 23-27), може да бъде проследен до един от тях. „Случи се... че тя и аз се озовахме сами, облегнати на прозорец с изглед към градината на къщата, която ни приюти, там, близо до Остия Тиберина, далеч от шума на тълпата, решени да се възстановим от умората на дълго пътуване с оглед на пресичането на морето.

Затова разговаряхме насаме с голяма сладост. Забравяйки миналите неща и наклонявайки се към тези, които ни предстоят, ние търсихме помежду си в присъствието на истината, че това си Ти, какъв би бил вечният живот на светиите ... пътувахме нагоре над всички телесни неща и самото небе ... И все пак издигайки се вътре в нас самите с разглеждането, възвисяването, възхищението от твоите дела, ние достигнахме душите си и ги надминахме, за да черпим на брега на неизчерпаемото изобилие ... където животът е Мъдрост ...

E mentre ne parlavamo e anelavamo verso di lei, la cogliemmo un poco con lo slancio totale della mente”. Monica sente di aver raggiunto l’apice della sua vita e confessa al figlio: “Per quanto mi riguarda, questa vita ormai non ha più nessuna attrattiva per me.

Cosa faccio ancora qui e perché sono qui, lo ignoro. Le mie speranze sulla terra sono ormai esaurite. Una sola cosa c’era, che mi faceva desiderare di rimanere quaggiù …: il vederti cristiano cattolico prima di morire. Il mio Dio mi ha soddisfatta ampiamente, poiché ti vedo addirittura disprezzare la felicità terrena per servire lui. Cosa faccio qui?”.

Qualche giorno dopo Monica si ammala. Muore all’età di 56 anni e il suo corpo viene tumulato dove oggi sorge, ad Ostia Antica, la chiesa di Sant’Aurea, un tempo probabilmente basilica paleocristiana con a fianco una necropoli.

Мощите на Санта Моника

Останките от Санта Моника се съхраняват в продължение на няколко века в Сант'Ауреа.

Oggi vi è conservata solo una lapide, poiché nel XV secolo Papa Martino V volle le reliquie a Roma, nella chiesa di San Trifone – officiata dai frati agostiniani – poi inglobata nella più grande Basilica di Sant’Agostino.

И тук те все още се намират, поставени в зелен мраморен саркофаг, в параклиса, украсен от Пиетро Галиарди, със стенописи, през 1885 г.

източник © Ватиканските новини – Дикастерия за комуникация

Santa Monica
Santa Monica 4

Моника е родена през 331 г. в Тагасте, древен град в Нумидия, днешен Сук-Ахрас (Алжир), в дълбоко християнско семейство с добри икономически условия. Беше й позволено да учи и се възползва от възможността да чете Библията и да размишлява върху нея.

Омъжена за Патрицио, скромен собственик на Тагасте, все още непокръстен, чийто характер не беше добър и който често й изневеряваше, с мекия си и мил характер тя успя да преодолее огорчението си.

Dette alla luce il figlio primogenito Agostino nel 354. Ebbe un altro figlio, Naviglio, e una figlia di cui si ignora il nome. Dette a tutti e tre un’educazione cristiana.

Nel 371 Patrizio si convertì al cristianesimo e fu battezzato; morirà l’anno seguente. Monica aveva 39 anni e dovette prendere in mano la direzione della casa e l’amministrazione dei beni. Soffrì molto per la condotta dissoluta di Agostino. Quando egli si trasferì a Roma, decise di seguirlo, ma lui, con uno stratagemma, la lasciò a terra a Cartagine, mentre s’imbarcavano per Roma.

Quella notte Monica la passò in lacrime sulla tomba di S. Cipriano; pur essendo stata ingannata, ella non si arrese ed eroicamente continuò la sua opera per la conversione del figlio.

През 385 г. тя също се качи и се присъедини към него в Милано, където междувременно Августин, отвратен от противоречивите действия на манихеите в Рим, се премести, за да заеме катедрата по реторика.

Тук Моника имаше утехата да го види да посещава училището на св. Амброджо, епископ на Милано и след това да се подготвя за кръщение с цялото семейство, включително брат му Навигио и приятеля му Алипио; така че молитвите му бяха отговорени. Епископът на Тагасте й беше казал: „È impossibile che un figlio di tante lacrime vada perduto”.

Monica restò al fianco del figlio consigliandolo nei suoi dubbi e infine, nella notte di Pasqua, 25 aprile 387, poté vederlo battezzato insieme a tutti i familiari. Ormai cristiano convinto profondamente, Agostino non poteva rimanere nella situazione coniugale esistente.

Secondo la legge romana, egli non poteva sposare la sua ancella convivente, perché di ceto inferiore, e alla fine, con il consiglio di Monica, ormai anziana e desiderosa di una sistemazione del figlio, si decise di rimandare, con il suo consenso, l’ancella in Africa, mentre Agostino avrebbe provveduto per lei e per il figlio Adeodato, rimasto con lui a Milano.

В този момент Моника си помисли, че може да намери християнска булка, подходяща за ролята, но Августин, за нейна голяма и желана изненада, реши да не се жени отново, а също да се върне в Африка, за да живее монашески живот, всъщност основавайки манастир.

La troviamo poi accanto al figlio a Cassiciaco, presso Milano, discutendo con lui ed altri familiari di filosofia e cose spirituali, e partecipando con sapienza ai discorsi, al punto che Agostino volle trascrivere nei suoi scritti le parole della madre. La cosa suonò inusuale, perché all’epoca alle donne non era permesso prendere la parola.

С Агостино той напуска Милано за Рим, а след това за Остия, където наемат къща, докато чакат кораб, който тръгва за Африка. Това беше период, пълен с духовни диалози, които Августин ни връща в своите Изповеди.

Lì si ammalò, forse di malaria, e morì, in nove giorni, il 27 agosto 387 all’età di 56 anni. Il suo corpo fu tumulato nella chiesa di Sant’Aurea di Ostia.

Il 9 aprile 1430 le sue reliquie furono traslate a Roma nella chiesa di S. Trifone, oggi di S. Agostino, e poste in un pregiato sarcofago, opera di Isaia da Pisa (XV secolo).

La Chiesa cattolica ne celebra la memoria il 27 agosto (anteriormente si celebrava il 4 maggio), il giorno prima di quella di S. Agostino, che, coincidentemente, morì un 28 agosto.

Значение на името Моника: „монахиня, самотница, отшелница“ (гръцки).

източник © gospeloftheday.org


Помогнете ни помогнете!

Santa Monica 2
С Вашето малко дарение даряваме усмивка на млади пациенти с рак

предишенСледваща публикация

Последни статии

mani sul cuore
13 Aprile 2024
Messo da parte per la sua gloria
Gesù cammina sulle acque
13 Aprile 2024
La Parola del 13 aprile 2024
Eugenio e Nicola in palestra
12 април 2024 г
Preghierina del 12 aprile 2024
moscerini al tramonto in un campo fiorito
12 април 2024 г
Un’armonia mi suona nelle vene
persone camminano
12 април 2024 г
Дай ми време!

Предстоящи събития

×