„Не се задоволявайте с малките неща. Бог le vuole grandi. Se sarete ciò che dovete essere metterete fuoco in tutta Italia!”.
Con queste parole, nel consueto stile fermo e intransigente, ma sempre materno, Caterina Benincasa invitava alla radicalità della fede uno dei suoi interlocutori epistolari.
Това е увещание, което разкрива пламенното желание на светеца да разпространи Евангелието по света чрез убеденото и достоверно свидетелство на мъже и жени, обърнати във вярата чрез обявяването на Възкръсналия: „Надарени с непобедима вяра, вие ще можете да се изправите срещу вашите противници победоносно“, ще разкаже Христос във видение в последния ден на карнавала през 1367 г., в епизод, който биографите помнят като мистичния брак на Катрин.
От детството си решен да се омъжи за Христос
Тя е родена двадесет години по-рано, на 25 март, в квартал Фонтебранда, двадесет и четвъртото дете от двадесет и петте, родени на света от бояджия Якопо Бенинказа и Лапа ди Пучио де Пиаченти в епоха, характеризираща се със силно напрежение в социалната тъкан; само на шест години, по времето, когато папството беше базирано в Авиньон и еретическите движения заплашваха живота на църква, малкото момиченце имаше привидение Исус vestito da Pontefice.
На следващата година тя дава обет за девство, като по-късно узрява твърдото намерение да преследва християнското съвършенство в доминиканския орден. Изправена пред съпротивата на родителите си, които искаха да я омъжат, Катерина реагира твърдо: на 12-годишна възраст тя подстрига косата си и се забули, затваряйки се у дома; след това семейството се съгласява през 1363 г. да влезе сред мантелатите или доминиканските терциери.
Майка и учител, духовна отправна точка за мнозина
La santa imparò a leggere e scrivere, si diede ad un’intensa attività caritatevole verso gli ultimi e – in un’Europa dilaniata da pestilenze, guerre, carestie e sofferenze – divenne un punto di riferimento per uomini di cultura e religiosi che, assidui frequentatori della sua cella, saranno ricordati come caterinati.
Най-близкият сред тях я нарече "майка и учителка” e si fecero trascrittori dei suoi tanti appelli ad autorità civili e religiose: esortazioni ad assunzioni di responsabilità, talvolta rimproveri o inviti all’azione, sempre espressi con amorevolezza e carità.
Сред темите, засегнати в писмата: умиротворяването на Италия, необходимостта от кръстоносния поход, реформата на църква и връщането на папството в Рим, за което светецът е инструмент, като отива в Прованс през 1376 г., за да види папа Григорий XI.
The татко, „сладкият Христос на земята” и завръщането му в Рим
Катрин никога не се страхуваше да призове Наследника на Петър, когото тя определи като „сладък“. Христос на земята”, към своите отговорности: той признаваше човешките им недостатъци, но винаги изпитваше голямо благоговение към викария на Исус in terra, così come di tutti i sacerdoti.
След бунта на част от кардиналите, който поставя началото на западния разкол, Урбан VI го призовава в Рим. Тук светецът се разболява и умира на 29 април 1380 г., като Исус, a soli 33 anni.
Думите на апостол Павел „Живея вече не аз, а Христос живее в мен”, са въплътени в живота на Екатерина, която през 1375 г. получава безкръвните стигмати, преживявайки, според свидетели, Страстите всяка седмица.
Членство в син На Бог, смелостта и вдъхна мъдрост са отличителните белези на една уникална жена в историята на църква, autrice di testi come Il Dialogo della Divina Provvidenza, l’Epistolario e la raccolta di Preghiere.
Поради високия й духовен и доктринален ръст, Павел VI през 1970 г. я провъзгласява за доктор на църква. Влюбен в ИсусХристос, Катерина написа: „Нищо не привлича сърцето на мъжа така, кактолюбов!
За любовБог го създаде, за любов неговият баща и майка му му даде своето имущество, той самият е създаден да обича.
