Прочетете и слушайте Розата без пролет

Резюме

Прочетете приказка

C’era una volta una rosa bellissima che viveva nel rigoglioso градина di una casa ai margini del bosco.

Questa rosa aveva anche un nome: Lucrezia, gliel’aveva dato una bambina che abitava non lontano da lì e che ogni giorno la veniva a trovare.

La rosa Lucrezia era la ventesima figlia di una bella pianta che aveva circa sei anni e godeva di ottima salute, curata com’era dal proprietario della casa, un anziano giardiniere che amava tanto i fiori e li curava con infinito любов.

Quell’inverno Lucrezia se ne stava zitta e buona in attesa della primavera come ogni anno, il freddo era stato intenso e non vedeva l’ora di rimettere un po’ di petali e sorridere al nuovo sole.

“Quando arriverà la nostra amica Primavera ci riscalderà tutte di nuovo, e allora vedrete che festa!” diceva sempre alle sorelle infreddolite.

Цялата градина трепетно очакваше лятото: снегът, който я покриваше, я беше огънал до нейната строгост и ледът през дългите нощи често се утаяваше върху вкочанените листа на растенията.

Quando marzo finalmente arrivò l’alba del ventunesimo giorno spuntò come un miracolo, rosea e trasparente all’orizzonte.

„Ето го, ето го! Пролетта е тук!" — извикаха розите в хор в еуфория.

„Ето я, да, тя е! Усещате ли тази топлина? Това наистина е тя!" — повториха му маргаритките.

Бавно, едно по едно, всички растения се събудиха от вцепенението си: те се прозяха, докато опъваха листата и стъблото, докато венчетата се приготвяха да посрещнат слънцето.

Passò marzo e anche aprile, le sorelle di Lucrezia avevano già indossato gli abiti primaverili, tanti nuovi petali facevano a gara per spuntare e mostrarsi nella loro fresca bellezza.

Лукреция, от друга страна, още дори не си беше сложила такъв.

„Ние сме през май, месецът на розите е и все още нямам новите си листенца, защо?“ – попита тя притеснено.

Passarono altri giorni, venti, per la precisione. Faceva caldo, il giardino era tutto un rigoglio di foglie, fiori, colori e profumi ma Lucrezia aveva ancora l’abito invernale.

— Моя Лукрезин, не се тревожи! той каза мама роза към дъщеря. ”Ще видиш, че скоро ще сложиш и нови листенца! Никога не се е случвало мадам Примавера да ви остави така, без сезонната рокля.

Прочетете също: Il sole e la nuvola

“Mamma, “replicava Lucrezia,” so che vuoi consolarmi ma io non sono stupida: vedo le mie sorelle tutte bardate a festa per la bella stagione e io sono ancora in abiti invernali. C’è qualcosa che non va. Forse la signora Primavera ce l’ha con me?”

“Ma no, ma no, figlia mia cosa ti salta in testa? Si tratta certamente di un disguido, o magari non sei molto in forma… te lo dicevo sempre, lo scorso inverno: prendi i sali minerali dal terreno se vuoi star bene! Eh, questi деца, те биха искали да имат много хубави листенца и след това не ядат достатъчно."

Лукреция обаче не била убедена и с всеки изминал ден ставала все по-тъжна.

Мина още един месец, а горката роза все още не беше пуснала листенца.

“Mamma, ho paura che si tratti di un incantesimo,” disse un giorno Lucrezia,” chiedi all’ape messaggera di chiamare la fata dei fiori che sicuramente saprà cosa fare.”

— Разбира се, веднага ще разпръсна целия си парфюм, за да разбере, че е спешно.

Пчелата-вестоноска не се забави: веднага отлетя при феята Фиоралия.

Последната беше донякъде мързелива фея, тя почти винаги спеше в сянката на красива глициния, кацнала на стената на замък, но когато пратеникът стигна до нея, тя веднага разбра, че въпросът е спешен: тя взе работната си чанта с всички инструменти за премахване на магиите, тогава тя се сви като комар и се качи на гърба на Магдалена, която светкавично я отнесе до розовата градина на Лукреция.

Той намери розата в състояние на дълбока прострация.

“Rosellina mia, coraggio: c’è qui fata Fioralia che risolve tutti i guai” disse.

"Да моля!" — възкликна Лукреция. Още не съм сложила листенцата, опасявам се, че съм жертва на магия. Помогни ми!"

Феята Фиоралия взе своята леща за откриване на магии и разгледа розата отблизо с нея.

„Хъм, не мисля, че тук има магии. Не, причината е друга."

"И кое, кое?" — попита Лукреция.

„Нравът на Мадам Примавера е заложен тук, чувствам го. Знаете как се прави, нали? Едно нищо не е достатъчно, за да го засенчи. Сигурно си я обидил по някакъв начин, помисли си."

„ИООО? И когато? Като? Невъзможно е, винаги съм бил мил с нея“.

“Riflettici su, figliola, perché io non vedo altro motivo. E ora, se non ti dispiace, torno al mio pisolino: ho tanto sonno!”

Прочетете също: Il piccolo pesciolino

Лукреция беше отчаяна: как можа да ядоса толкова лудото момиче от Примавера? Той просто не знаеше.

“Sentito, mamma? Te l’avevo detto: madama Primavera ce l’ha con me. E ora che si fa?”

“Non c’è altro da fare: bisogna parlare con madama Primavera. Ci penso io. Dico alla farfalla Ginevra di portarla qui, è sua amica e di sicuro madama non farà storie se sarà lei a chiederle di venire qui.”

Всъщност женевската пеперуда беше близък приятел на мадам Примавера и често ходеше в къщата й следобед, за да си поприказват на чаша добър нектар.

Пролетта живееше на много непроницаемо място, до което можеха да достигнат само тези с крила.

Този ден обаче госпожата не била вкъщи, била отишла да търси новородените цветя и не знаела в колко часа ще се върне, както пишело на бележката на вратата.

Тогава Гуиневир, за да измами чакащите, обикаляше насам-натам из близките полета и за малко да пропуснем да се изгубим, онази свентатела!

Когато мадам Примавера най-накрая се върна, роклята й беше покрита с прашец.

„О, кой се появява! Скъпа моя приятелко… какъв добър зефир ти носи тя?“ – попита Пролетта.

“Sono qui perché c’è un’emergenza, “ rispose Ginevra,” dovresti andare a trovare la mamma della rosa Lucrezia. E’ in pena per la figlia. Ti prego, vai subito!”

„Уморен съм и е късно, но тъй като те е грижа толкова много… това е добре, но първо ми позволи да сваля прашеца от роклята си.“

Arrivarono nel giardino che era quasi il tramonto.

“Signora, “ esordì la madre di Lucrezia,” l’ho fatta chiamare perché, come puo’ vedere, tutte le rose mie figlie sono fiorite e belle, solo Lucrezia non ha ancora i suoi petali. Fata Fioralia ci ha detto che non si tratta di un incantesimo e che questo succede perché lei è arrabbiata con la mia bambina. “

"Това е вярно. Лукреция е извършила тежко престъпление - отвърна Примавера със строг тон.

„Вина? Моето бебе? И кое?"

„Вина, вина…“ шепнеха розите.

„Вина. На 21 март миналата година, по време на моето парти, тя ме обиди: докато всички цветя пееха и се радваха на пристигането ми, аз хванах Лукреция да спи. Спи, разбираш ли? По време на моето парти!“

“Oh, è per questo! La perdoni, signora, è così giovane! Di sicuro non l’ha fatto apposta.”

Прочетете също: 8 Marzo

„Той ме обиди, просто ме обиди. “

— И не може ли да се поправи?

„Хъм, има начин… ако Лукреция се съгласи. Трябва да се откъсне."

– Режи, режи... – извикаха уплашени розите.

„Да, отрязано, но няма за какво да се притеснявате, тогава може да се прероди по-красиво и пищно от всякога и с много листенца. Изрязване, за да бъде дарено на малко момиченце, което е много болно в момента."

„Какво прави едно малко момиченце с роза, която не е цъфнала?“

„Това е моя работа. Лукреция просто трябва да каже дали приема."

„И кой ще каже на човека, че ни е грижа да го отрежем точно сега?“

„Моите феи ще се погрижат да внушат тази идея в ухото му. Лукреция, приемаш ли?“

Lucrezia fece segno di sì, chinando il fusto.

La mattina seguente, il vecchio giardiniere si svegliò con una gran voglia di potare proprio quella rosa che non era fiorita, prese un bel paio di cesoie e andò dritto dritto a prendere Lucrezia.

Passava di lì la mamma della bambina ammalata.

“Che bel giardino! Ma quella povera rosa? Se la butta via la prendo io, per la mia bambina: ama tanto i fiori, sa? Ora sta male, le farà piacere averla sul comodino, anche se non ha i petali.”

Non appena fu deposta sul comodino della bimba la rosa Lucrezia, con grande meraviglia di tutti, fiorì e anche la bambina dopo due giorni guarì completamente.

Lucrezia fu poi piantata nel giardino di quella семейство, dove crebbe rigogliosa e felice grazie alle cure amorevoli della sua nuova amica.

Frattanto anche il fusto reciso cresceva a vista d’occhio, in capo a pochi giorni una nuova Lucrezia, bellissima e piena di petali, spuntò più radiosa che mai nel giardino.

“ E’ fiorita, è fiorita!” cantavano le rose in coro.” Anche Lucrezia ora ha la sua primavera.”