Здравейте всички! Тази вечер ще ти кажа едно басня che ha una bella morale: ad essere avari non ci si guadagna nulla. Anzi!
E’ una storia che deve lasciarci un insegnamento:
Чети с мен
C’era una volta la città di Hamelin, in Germania: i suoi abitanti erano conosciuti ovunque per la loro avarizia. Quando si accorsero di quanto spendevano a nutrire i loro gatti, decisero di mandarli via dalla città.
И така Хамелин, както и заради алчните си и неприятни обитатели, стана известен с това, че е единственият град в страната без сянката на котка.
Тази новина много зарадва мишките, които пристигнаха масово.
За по-малко от време те нападнаха изби, складове и зърнохранилища.
Така Хамелин става известен не само с алчните си и неприятни жители и с това, че е единственият град в страната без сянката на котка, но и с мишките си.
C’erano topi di tutte le forme e le dimensioni: dagli innocenti topini di campagna alle pantegane, grosse come uno scarpone da montagna.
Gli abitanti di Hamelin erano disperati e nemmeno il sindaco sapeva cosa fare.
Един ден обаче човечец се появил пред портите на кметството и казал на кмета: „Ще те освободя от плъховете, но искам хиляда златни монети“.
Кметът си направи сметката: хиляда монети бяха половината от похарченото за отглеждането на котките. Така че той прие.
L’omino prese dalla sua sacca uno zufolo e cominciò a suonare. Come per magia, i topi uscirono dalle cantine e dai granai e lo seguirono, incantati dal suono dello zufolo.
Хиляди мишки излезли от къщите и последвали човечеца до реката. Всички плъхове в Хамелин бяха излезли от дупките си, за да го последват: не беше останал нито един.
Il pifferaio si immerse nell’acqua fino alla cintura e i topi lo seguirono, nuotando come potevano.
Скоро обаче гризачите били отнесени от бурното течение и удавени. Свирачът излезе на брега, отърси се от водата и се върна в Хамелин, за да получи наградата си.
“E tu vorresti mille monete d’oro per aver suonato lo zufolo?” gli disse il sindaco. “Da me non avrai proprio niente, cialtrone che non sei altro”.
Човекът беше изгонен от кметството, а останалите жители на града също го проклинаха.
“Ah sì?” disse loro il pifferaio magico “Pagherete cara la vostra avarizia! Ah se vi pentirete”.
След това той тръгна към портите на град Хамелин, като извади своя флаголет от чантата си. Малкият човек започна да играе и изведнъж децата излязоха от къщите и училищата.
Точно както се случи с мишките, всички деца на града бяха очаровани от звука на вълшебната тръба на гайдаря и го последваха тичайки и подскачайки.
пъстър свирач
I loro genitori cercarono di fermarli, ma non ci fu niente da fare: i bambini uscirono dalla città.
Il pifferaio camminò suonando fino alle montagne; poi, fece entrare tutti i bambini in una grotta e sigillò l’ingresso con una pietra.
От този ден децата никога не са се връщали в града и никой не знае какво се е случило с тях. Само едно малко остана извън пещерата: то беше куцо и беше спряло в гората изтощено.
