Тази вечер: вечер като много други. Лоренцо, въпреки че беше навършил 4 години преди няколко месеца, едва наскоро беше свикнал да спи в малката си стая. Не беше лесно за родителите му да го убедят, но в крайна сметка успяха.
“Non ti preoccupare” gli dicevano, “lasciamo accesa la lucina a forma di rana sul comodino! E poi se hai paura puoi sempre venire a chiamarci: siamo nella stanza accanto alla tua! Ora chiudi gli occhi e vedrai che farai un bel sogno!”.
Не беше лесно, но от няколко дни Лоренцо спеше сам. От време на време той ставаше, стигаше на пръсти до стаята на родителите си, приближаваше се до ухото на майка си и шепнеше фрази като: „Ще пикая” или „Исках да видя дали спиш! Обичам те".
Същата вечер или по-точно онази нощ Лоренцо стана от леглото си, влезе безшумно в стаята на родителите си, доближи устата си до лявото ухо на мама и прошепна: „Ще пикая…“ „Ммм, добре…“ беше отговорът.
Бързо босите й крака се отдръпнаха от леглото, за да се насочат към банята, тя чу "щракването" на превключвателя и тогава... „Аааа“ писък събуди родителите му и сепнаха. Без да разберат какво се случва, те се хвърлиха от леглото и хукнаха към банята.
Намериха Лоренцо спрял, вкаменен, пред вратата с широко отворени очи и показалец ръка ляво, което показва вазата...
„Какво има Лори? Защо крещиш?“ думите на мама Звучах като задавен в гърлото, хванат в хватката на страха, обхванат веднага.
Панда в тоалетната 4
„В тоалетната има панда!“ — възкликна учудено Лоренцо, без да престава да сочи вазата. „Лори какво казваш? Няма никой в тоалетната!“ твърдият глас на баща, "Още ли спиш?". Но нищо, Лоренцо не спомена за спускане на показалеца ръка наляво. „О, добре... – угаждаха му родителите, – ако тоалетната е заета, отивай в другата!“.
Малкият Лоренцо, който все още гледаше вазата, отстъпи назад и отиде да направи каквото трябваше във втората баня.
На следващия ден родителите решиха да не споменават нищо за случилото се с Лоренцо! Може би все още беше полузаспал или измисляше някой от фантастичните си герои, след което оставяше задачата на баща да измисля история около него.
Лоренцо обаче беше видял добре тази нощ. Пандата съществуваше и седеше на тоалетната. Е как така мама и татко не го беше видял?
На следващата вечер, карайки родителите си да повярват, че е заспал, винаги на пръсти, той стана от леглото си, прекоси вратата на стаята си, боядисана изцяло в оранжево, и се запъти към банята. Той запали лампата, като внимаваше да не вдига ни най-малък шум… и ето я: пандата в тоалетната.
Той помълча няколко минути, гледайки го в очите (пандата също), след което тихо попита: „Защо си в моята тоалетна?“.
Пандата започна своята история: „Тук съм, защото не знам къде да отида... Винаги съм живял в друга страна, много много различна от тази и тук, не знам как работят нещата, аз не познавам никого!".
Lorenzo a quelle parole, a quella velata richiesta di aiuto, non perse tempo e subito propose: “Senti, cosa ne dici se ci incontriamo qui domani notte? Così potrò spiegarti un po’ di cose e magari posso farti conoscere qualcuno”.
Пандата дори не му позволи да довърши думата: с широк жест на главата той веднага кимна да, предложението му хареса. Така беше.
Всяка вечер, след като накара родителите си да повярват, че е заспал в леглото си, Лоренцо отиваше до банята и всяка вечер, готова да го чака в тоалетната, пандата беше там: нетърпелива да знае всичко, наистина всичко този свят доскоро напълно непознат.
Lorenzo gli fece conoscere la pioggia ed il suono delle piccole gocce d’acqua quando toccano terra; gli parlò di quanto è bello il mare e del profumo strano che ha l’aria quando si sta sulla riva a respirare.
Една вечер той му показа как да си играе с вятъра. Веднъж след това го накара да опита колко хубави са плодовете, но преди всичко колко свеж е сокът, който излиза от плодовете.
Една вечер Лоренцо обяснил на пандата, че понякога човек може да бъде щастлив, друг път тъжен, а друг път все още ядосан, но тогава една гушкане от мама и всичко минава.
Накратко, всяка вечер Лоренцо учеше своя приятел пандата с толкова смешно лице на нещо ново: цялата бяла с малко черно петно на дясното око. Месеците минаваха.
С течение на времето Лоренцо започна да си ляга без да вдига шум, наистина желанието да се срещне с пандата беше толкова силно, че напоследък именно той каза на родителите си, че иска да си легне.
Една вечер, след като го накара да повярва, че а мама и татко като заспал, както винаги станал от кошарата си, тръгнал бос към банята, отворил вратата и... пандата я нямало на тоалетната.
Изумен Лоренцо се приближи до вазата, "Може би е паднала вътре" си помисли той. Но на вазата вместо пандата намери бележка с написана само една дума: БЛАГОДАРЯ ТИ!
Лоренцо, тъжен, че не е видял отново своя приятел панда, се върна в леглото и, като размишляваше и размишляваше, заспа.
„Лори, любов… събуди Лори” ах, гласът на мама: сладък, любящ, успокояващ като всяка сутрин. „Лори, събуди се! Представям ви малкия ви брат Томазо!“ продължи там мама. Лоренцо внезапно отвори очи: „Малкият брат?? Но тогава той се роди!!! е роден!!" веднага си помисли той.
Той се изправи на леглото, гледайки по-добре вързопа, отколкото нея мама той държеше в прегръдките си, после, като се усети малко по-добре, го погледна право в лицето... Лоренцо се усмихна широко като света и целуна бузата на Томазо.
Точно над дясното си око Томазо имаше малко черно петно.
