Здравейте приятели и скъпи приятели от вашата Франческа Руберто
Днес ви прочетох тази приказка от книгата "Приказки по телефона" на Джани Родари
Джовани Франческо Родари, известен като Джани (произнася се /roˈdari/; Omegna, 23 октомври 1920 г. - Рим, 14 април 1980 г.), е единИталиански писател, педагог, журналист и поет, специализирал вдетска литература и преведена на много езици. Единственият италиански писател, печелил престижната награда
Веднъж в Чезенатико, край морето, се случи въртележка. Общо той имаше шест дървени коня и шест избелели червени джипа за деца с по-модерни вкусове.
Малкият мъж, който я блъскаше с ръце, беше дребен, слаб, мургав и имаше лице на човек, който яде през ден. Накратко, определено не беше страхотна въртележка, но на децата сигурно изглеждаше направена от шоколад, защото винаги стояха около нея възхитени и избухваха, за да се качат на нея.
„Какво ще има тази въртележка, скъпа?“ казаха майките. И предложиха на децата: „Хайде да видим делфините в канала, да отидем да седнем в онова кафене с люлеещите се дивани“. Нищо: децата искаха въртележката.
Една вечер възрастен господин, след като качи племенника си на джип, също се качи на въртележката и се качи на дървено конче. Беше му неудобно там, защото краката му бяха дълги и стъпалата му докосваха земята, той се смееше.
Но щом малкото човече започна да върти въртележката, какво чудо: в един миг възрастният господин се озова на височината на небостъргача Чезенатико, а малкото му конче галопираше във въздуха, насочвайки носа си право към облаците . Той погледна надолу и видя цяла Романя, а след това цяла Италия, а след това цялата земя да се отдръпва под копитата на коня и скоро тя също беше малка синя въртележка, която се въртеше, показвайки един след друг континентите и океаните, нарисуван като на карта.
„Къде да отидем?“, пита старият господин. В този момент малкият му племенник мина пред него зад волана на стария избелял червен джип, превърнат в космически кораб. А зад него, подредени, всички останали деца, спокойни и сигурни в своята орбита като толкова много изкуствени спътници.
Кой знае къде беше сега малкият човек на въртележката; но все още можете да чуете записа да свири лошо ча-ча-ча: всяко каране на въртележката продължава цяла плоча. — Тогава имаше един трик — каза старият джентълмен. — Този малък човек трябва да е магьосник.
И той също си помисли: "Ако за времето на един диск обиколим света, ще бием рекорда на Гагарин". Сега космическият керван лети над Тихия океан с всичките му островчета, Австралия с нейните скачащи кенгура, Южния полюс, където милиони пингвини стоят с вдигнати носове.
Но нямаше време да ги преброим: на тяхно място американските индианци вече правеха димни сигнали, а ето небостъргачите на Ню Йорк, а ето само един небостъргач и това беше този на Чезенатико.
Записът беше завършен. Възрастният джентълмен се огледа учудено: отново беше на старата спокойна въртележка край Адриатика, мургавият слаб човечец я спираше леко, без сътресения.
Старият джентълмен се олюля надолу. „Слушай, ти“, каза той на малкия човек. Но той нямаше време да го изслуша, други деца бяха окупирали конете и джиповете, въртележката тръгваше отново за поредната обиколка на света. — Кажи ми — повтори старият джентълмен, леко раздразнен.
Малкият човек дори не го погледна. Докато буташе въртележката, можеше да се видят веселите лица на децата, които се въртят и търсят родителите си, застанали в кръг, всички с насърчителна усмивка на устните.
Магьосник, този малък човечец? Вълшебна въртележка, тази смешна разклатена кола под звука на лошо ча-ча-ча.
- Хайде - заключи старецът, - по-добре е да не казваш на никого за това. Може би щяха да ми се изсмеят зад гърба и да кажат: Не знаеш ли, че на твоята възраст е опасно да се караш на въртележка, защо ти се вие свят?
