Въздвижение на кръста, тържество на живота

Резюме

Това е древен празник, пълен със смисъл, този на Въздвижението на кръст, в който на църква rende grazie al sacrificio estremo di Исус че умирането върху него има запазени tutti noi.

Произходът му датира от времето, когато в гр Йерусалим, на мястото, което през 335 г. вече е посочвано като гробница на Джентълмен, viene dedicata una basilica, a “incarnare” nella pietra la vittoria della Resurrezione sulla morte ; ma è anche legata al legno santo della reliquia della croce di Cristo ritrovata dall’imperatrice Elena e dal vescovo Macario.

Кръстът: място на победата

Няма по-добро определение от това: Кръстът – по нашенски венчален пръстен – това е място на победа, победа над смърт чрез Възкресението победа над човешката крайност и ограниченост, но преди всичко победа над грях.

Ние се намираме в центъра на историята на спасението, преди символа на изкуплението на човека, станало възможно само чрез смъртта на син. Измина дълъг път от първото дърво, под което Адам предаде Бог хвърляйки своето потомство – всички нас – в тъмно бездна на греха: на Кръста и чрез Кръста дървото на живот torna a fiorire e costituisce una specie di chiave per riaprire la porta del paradiso perduto.

La Croce, dunque, perde la sua connotazione di luogo di condanna, ma diventa luogo di conversione, come per il ladrone che patisce accanto a Gesù. La sua светлина irradia tutti coloro che la toccano: sia fisicamente, come Дева Мария и Джон които са там в краката му, така че всичко да бъде изпълнено, но също и с молитва и преданост, тоест всички ние спасени от Господ.

История и произход на фестивала

Come anticipato, questa festa riguarda l’universale esaltazione della Croce preziosa e vivificante, segno della signoria di Cristo che configura a lui nella morte e nella gloria tutti i battezzati, ma anche segno della sua seconda futura venuta.

In Oriente, inoltre, è paragonata alla Pasqua. Storicamente parlando, si collega a due eventi : la dedicazione della basilica della Resurrezione a Gerusalemme il 13 Септември del 335 e il recupero della reliquia della croce. Trafugata dal re persiano durante la conquista della Città Santa, poi riconquistata dall’imperatore Eraclio nel 631, se ne Моля definitivamente le tracce nel 1187.

Но това, за което говорим тук, е легендарното откритие на Елена, майка на император Константин, под наблюдението на епископ Макарий. Помогнал при разкопките на а човек На първо име Надолу от, che poi si farà chiamare Ciriaco, questi trova le tre croci e in seguito anche i chiodi, che Elena manderà a Costantinopoli in подарък a suo figlio. Il riconoscimento di quale delle tre fosse la croce di Gesù, avviene attraverso la изцеление miracolosa di una matrona.

Датата 14 септември се дължи на татко Sergio I che trasferisce una reliquia della Croce dal Vaticano al Laterano e la festeggia per la prima volta con una solenne processione.

Защо кръстът?

Tutte le chiese antiche hanno la forma della Croce ; il segno della croce, inoltre, racchiude in sé il potere di proteggere dal злонамерен.

Sulla croce Cristo distende le braccia per accoglierci tutti e le quattro braccia distese vogliono anche ricordare le quattro dimensioni dell’universo. L’evangelizzazione stessa, in fin dei conti, non è altro che la manifestazione del mistero della Croce.

Така свети Павел, великият проповедник на разпнатия Христос, пояснява, че Исус прегръща на кръста небе, море, terra e abisso, perché la potenza e la provvidenza di colui che è steso lì penetrano la totalità della creazione.