Благословена Мария Селесте Кростароза

Прочетете историята на блажена Мария Селесте Кростароза

Биография

Подготовката

Celeste nasce a Napoli il 31 ottobre 1696 e viene battezzata con i nomi di Giulia, Marcella, Santa.

Il баща, Джоузеф той е доктор по право; там майка si chiama Battistina Caldari. Giulia è la decima di dodici fratelli (di essi due saranno religiosi e due monache, oltre lei).

На шестгодишна възраст Джулия започва духовно преживяване от подчертано христоцентричен мистичен тип, което остава по същество хомогенно и се задълбочава все повече и повече през целия й живот. живот.

Въпреки че първоначално се развива в рамките на духовността на времето, опитът на Селест постепенно придобива свои собствени и оригинални характеристики.

Si confida per la prima volta ad un padre domenicano, il quale l’indirizza verso la meditazione discorsiva che Celeste non riesce a fare perché entra subito in un tipo di orazione mistica.

Si confessa poi da un “sacerdote giovane” che sembra comprenderla, ma che Celeste presto abbandona. Non si fida del parroco del luogo, a cui non rivela la propria esperienza spirituale.

Incontra infine Don Bartolomeo Cacace, sacerdote dotto, pio e stimato a Napoli; si confida con lui e ne riceve un aiuto saggio, che consiste nel seguirla e rassicurarla nella sua esperienza, senza intervenire in modo propositivo od autoritario.

Fino all’ingresso nel conservatorio di Marigliano, Celeste, dunque, non sembra avere una direzione spirituale che la influenzi notevolmente nel suo вървя interiore; ella lo porta avanti praticamente da sola, con indipendenza e sicurezza: “io sono la tua guida”, le dice Исус. Селесте винаги ще бъде жена с величие свобода ed автономия, guidata dalla propria coscienza.

На 21 ноември 1718 г. Селесте носеше кармелитско облекло в Марилиано, близо до Нола; с нея той влиза в тамошния манастир сестра maggiore, Ursola, e nel 1820 la raggiungerà un’altra sorella, Giovanna. Celeste viene ben accolta dalla comunità. Si dimostra zelante ed osservante della regola e, ancora novizia, viene nominata portinaia e rotara; in seguito sarà eletta maestra delle novizie (maggio 1729). Emette i voti nel novembre del 1719 col nome di suor Candida del небе.

През 1723 г. общността на Марилиано, поради външни трудности, е принудена да се разпусне. Селест се завръща семейство per breve tempo.

В манастира Marigliano Celeste той намери правило и духовност, които хармонираха добре с неговия предишен духовен опит. Кармил е силно христоцентричен и съзерцателната молитва е движещата сила на общностния живот.
Possiamo dunque pensare che Celeste ebbe modo di maturare la sua visione spirituale, alla светлина di S. Има.

Съзряване

По покана и съвет на дон Томазо Фалкоя, когото тя срещна в Марилиано, през януари 1724 г., Селесте облече навика на посещението в манастира на SS. Concezione di Scala, близо до Салерно. Фалкоя и неговият брат Маурицио Филангиери са реформирали този манастир, въвеждайки Визитандинските правила през 1720 г.

В Scala Celeste тя започва да композира Trattenimenti през май-юни 1724 г. След това се чувства вдъхновена да напише ново Правило, което след известни затруднения и трудности е прието както от общността на Scala, така и от Falcoia, с благоприятното мнение на Алфонсо деи Лигуори и със съгласието на местния епископ.

Il 13 maggio del 1731, giorno di Pentecoste, si dà inizio ad un nuovo istituto, intitolato al SS. Salvatore.
Poco dopo sorge una seria incomprensione tra la Crostarosa e Mons. Falcoia (che ora è Vescovo di Castellammare di Stabia). Questi ha elaborato liberamente le Regole scritte da Celeste, pensando i migliorarle e di renderle più “ortodosse” e teologicamente fondate.

Селест вижда в направените промени изкривяване на нейното предложение и почти предателство на волята, изразена от Джентълмен, che ella è convinta di aver recepito con chiarezza e истина. A questo si aggiungo le vicende dell’inizio di una congregazione missionaria maschile, che Alfonso e Falcoia si accingono a fondare; Celeste la sente legata alla propria ispirazione e al proprio progetto mentre altri (e lo stesso Alfonso) sono di avviso diverso.

Vi è poi l’intervento nella vicenda di un laico colto ed influente, Silvestro Tosquez, legato al progetto di Alfonso (ma specialmente a suor Celeste) che si trova in contrasto col Falcoia. In questa situazione, il consenso unanime delle suore di Scala intorno a Celeste (che aveva permesso il cambiamento delle Regole) viene meno e molte di esse mutano parere.

Пътят на общността става толкова напрегнат и тежък, че в определен момент, на 14 май 1733 г., се свиква капитулът на монахините, който поставя определени условия на Селест, за да може тя да остане в манастира. Има три условия: Селест да прекъсне отношенията си с Тоскес; че признава правилата, ревизирани от Falcoia, като свои; какво лице гласуване да се ръководи само от Falcoia. La Crostarosa, препоръчва се и с Брат gesuita, Giorgio, non si sente, in coscienza, di aderire a due delle condizioni propostole (farsi guidare da Falcoia e riconoscere come proprie le Regole) e viene espulsa da Scala il 25 maggio del 1733.

Двете сестри я следват. Събитията на Скала включваха силни личности и различни духовни визии във време, когато църква беше разтърсен от смут и напрежение. В този момент Селест преминава най-силното изпитание в живота си: тя вижда изпълнението на проект, на който е посветила съществуването си, изчезва; и доведе до съмнение в самата истинност на нейните вътрешни преживявания; се чувства изоставен от Бог и най-близките й хора. Тя остава сама и преживява пет години труд и голяма духовна сухота.

Годините на изпитание

Dopo una breve sosta ad Amalfi, Celeste e le due sorelle, nel giugno del 1733, approdano al conservatorio della SS. Annunziata in Pareti, presso Salerno.

Pensano di fermarsi tre mesi, per un periodo di distensione, ma il Vescovo del luogo e le autorità chiedono loro di impegnarsi per la riforma di una comunità religiosa. Celeste si ferma per circa due anni e porta a compimento ciò che le viene chiesto. Qui Celeste trova in Bernardino Sommandico, rettore del Seminario, un direttore spirituale che la comprende e la guida nello stile del Cacace.

Винаги с идеята да реализира своята „Работа“, Кростароса прие поканата на херцога на Рокапиемонте (близо до Салерно) за основаването на консерватория и се премести на това място, което е под юрисдикцията на Кава дей Тирени, през ноември 1735 г.

Il 29 giugno del 1737 Celeste ha un suo momento di intensa esperienza spirituale, in cui sente fortemente la presenza di Cristo nella sua vita, viene rasserenata e riequilibrata interiormente, riacquista la pace. A questa ripresa di vigore e di надежда Един обаче го придружава криза nei rapporti con l’abate Apuzzo di Cava: Celeste e le sorelle debbono subire un interrogatorio, condotto dallo stesso Abate, nell’ambito di una indagine sul Tosquez, promossa dal Vescovo di Scala.

Формално разпитът не е отрицателен за Селест, но отношенията й с околната среда се влошават и тя решава да приеме поканата на фондация за Фоджа и се поставя вътре пътуване към този град през март 1738 г.

Петте години, които Селест прекарва между напускането на Скала и пристигането във Фоджа, се преживяват от нея като ужасна „тъмна нощ“. Тя не може да разбере логиката на събитията и изоставянето, дори преследването, от най-близките и приятели. Vive una aridità interiore che le fa dubitare della verità e della bontà di tutta la propria esperienza precedente: è come se tutto fosse crollato, dentro e fuori di lei precipitandola in un abisso.

Nonostante la situazione angosciosa, Celeste continua ad essere fedele a Dio, come religiosa al servizio della Chiesa, senza mai fermarsi né arrendersi, sempre tesa alla fondazione dell”’Opera”. Soltanto nel giugno del 1737 capirà, per una particolare illuminazione, quanto necessaria era per lei questa terribile purificazione.

Реализацията

Поканата да отиде във Фоджа е отправена към Селесте от каноника на Колегиалната църква Дон Джузепе Тортора. Фоджа е а търговски център и селскостопанска експанзия и човек усеща полезността на една консерватория, в която се обучават момичетата от търговската буржоазия: това е, което Селесте възнамеряваше да направи, когато пристигна в града на 6 март 1738 г.

След някои първоначални трудности, на 4 октомври 1739 г. Селесте и нейната сестра М. Илюмината завладяват У дома в които могат да установят пълно спазване на Правилото. През март 1742 г. се състоя първото обличане на петима хористи и трима миряни.

Средата във Фоджа приветства Селесте и нейната фондация. Тук той може да извършва своето „Дело“, като усъвършенства и завършва собственото си духовно отражение и доктрината, свързана с него. Няма недостиг на изпитания; Въпреки това изглежда, че от 1743-44 г. общността води спокоен и градивен живот.
По това време трябва да има около петнадесет членове.

Във Фоджа Селесте той завърши развлеченията и степените на молитвата, усъвършенства Правилата и написа Автобиографията, Духовната градина и някои незначителни неща. От Фоджа Селесте не опитва други фондации: в общността на SS. Спасител, тя изглежда вижда изпълнението на задачата, поверена й от Бог.Други ще разпространят Ордена в свят започвайки от Scala; както личността, така и доктрината на Селесте ще останат скрити.

сестра Дева Мария Селесте почина във Фоджа, в нейния манастир в центъра на града, на 14 Септември 1755 г., на 59-годишна възраст, почитана от всички като "Св. Игумена".

Биография от Теодоро Санела
Хронологична таблица, редактирана от Виторио Лонго
източник https://www.monasterocrostarosa.it/