Наричаха го лъв и го наричаха агне: лъв за силата му, агне за невинността му; лъв защото непобедим, агне защото кротък
Свети Августин,реч263, 2
Без филтри! 4
Болестта на съвършенството
È sempre più diffuso tra i giovani, e non solo, l’ossessione per la propria immagine, che si traduce in un’illusoria ricerca della perfezione.
Le persone che hanno una certa fragilità nella propria auto-percezione, perché si vedono inadeguati, brutti, difettosi, possono soffrire di quella che viene chiamata dismorfofobia: una percezione alterata di sé in senso negativo.
Последствието е болното търсене на несъществуващо съвършенство: мнозина стават конкурентни, живеят чрез конфронтация, изпитват чувство на неудовлетвореност, понякога стигат до депресия. Натрапчивото и непрекъснато използване на филтри за публикуване на нечии изображения в социалните мрежи вероятно изобличава сериозна трудност при приемането на собствения образ.
Дори и да нямаме тази връзка със социалните медии, дисморфофобията може да се прояви по много други начини. В по-малко значими форми ние също можем да се притесняваме от желанието да покажем перфектен образ на себе си, не непременно на естетическо ниво, но може би в нашите умения, в начина ни на живот, в способността ни да управляваме ситуации.
Всички сме несъвършени
Le letture di questa domenica possono essere al contrario un invito a riconoscere il nostro valore e le nostre potenzialità anche quando non siamo perfetti, quando ci rendiamo conto che abbiamo dei limiti e che possiamo ancora crescere su alcuni aspetti.
И двете в текста наДеяния на апостолитече в стиховете наЕвангелие от Матейвсъщност ни е даден образът на Бог който ни вярва такива, каквито сме, дори с нашите несъвършенства.
Колебащо се
Първото изображение на несъвършенство е изобразено от текста наЕвангелие от Матей con un numero: i discepoli sono undici, manca un pezzo, non c’è più quel numero simmetrico e così significativo per la vita di Israele che è il numero dodici.
La scena fotografa un gruppo che ha vissuto una defezione, un gruppo che ha fatto l’esperienza del proprio limite. Nonostante questo, i discepoli non usano un filtro per fingere di essere sempre dodici. No, qualcosa è avvenuto, modificando l’immagine della prima comunità.
Не е изненадващо, че текстът наДеяния на апостолитезаписва опит за коригиране от страна на учениците: всъщност те питат a Исус se sia quello il tempo in cui ricostruirà il Regno di Israele.
Всъщност те осъзнават, че това число единадесет вече не е подходящо за техните мечти за слава, те се надяват на намеса от Провидението, за да поправи това, което се е объркало.
Двусмислено и неопределено
La seconda immagine di imperfezione è resa dal Vangelo attraverso l’accostamento di due verbi che descrivono l’atteggiamento dei discepoli: prima si prostrano, poi dubitano (Mt 28,17).
Siamo noi, con i nostri cammini imperfetti. Ci prostriamo, un po’ perché siamo convinti, un po’ perché lo fanno gli altri, un po’ perché lo sentiamo.
Но като се преклоним, вече се съмняваме. Не си вярваме, нямаме доверие Бог. В живота ни винаги има черти на лицемерие, никога не сме категорично последователни със себе си.
Пространство за Духа
Въпреки тези очевидни черти на несъвършенство, поразителното е, че Господ все пак поверява на тази нестабилна, невярваща, недоверчива общност мисията да обяви Царството на Бог.
L’imperfezione diventa il vuoto che lo Spirito santo riempie. Quando ci riteniamo perfetti, ci illudiamo di bastare a noi stessi, il nostro io pervade ogni spazio, non c’è posto per lo Spirito.
Когато осъзнаем себе си като ограничени, неадекватни и неспособни, сърцето се отваря, за да посрещне силата, която идва от Бог. Следователно, важното е да избягвате да прикривате несъвършенството с филтрите на примирението или, обратно, с упорития опит да направите всичко сами. Несъвършенството се изправя, като се остави да бъде изпълнен от Духа.
Оставете се да бъдете придружени
Ако бяхме съвършени и самодостатъчни, нямаше да имаме нужда да бъдем придружавани Исус. С нас Господ няма да има нищо общо. И вместо това точно нашата неадекватност ни кара да произнасяме а Исус успокоителни думи: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20). Той е Емануил, този, който никога не ни напуска, като един мама придружаващ ръка del син, защото знае, че ако премахне това ръка, The син той просто щеше да драска. Всъщност понякога той дори ни позволява да правим тези драскулки, може би точно когато рискуваме да си помислим, че нямаме нужда от него.
Изпратено
Ora i discepoli possono andare ad annunciare, perché sono diventati consapevoli della loro imperfezione. Andranno a raccontare come il Signore ha operato nelle loro vite storte e traballanti.
Те не обявяват себе си и своите заслуги или способности, но свидетелстват за величието на Бог, che sarà tanto più evidente quanto più povere saranno state le loro vite.
Това трябва да се осъзнае църква: изпратен с нашите граници, поверен завинаги на Онзи, който ходи с нас!
